Скрутатор [bg]

Механикът продължи да се мята, докато не омекна от изтощение. В един момент успя да се измъкне, изплъзвайки се като невестулка. Ксабиер му подложи крак и го повали на земята, за да седне на гърба му. Ниш започна да рита и блъска с юмруци по земята, извиваше глава и се опитваше да ухапе приятеля си. Лейтенантът го стисна за носа, докато пристъпът най-сетне не отмина. Крил-Ниш все още изпитваше отчаяна мъка към баща си, но желанието да отиде при него бе отминало.

Ксабиер се отдръпна от приятеля си и го погледна внимателно.

— По-добре ме отведи в карцера, преди Джал-Ниш да е наказал и теб… — каза механикът, бършейки олигавената си уста.

Лейтенантът се извърна. Приклекнал с наведена глава, той все още стискаше китката на Ниш — за всеки случай. Накрая той взе решение. Челюстта му бе стисната, а очите му пламтяха яростно.

— Чух всичко, което той ти каза, Крил-Ниш. Чух и какво ти стори. Повдига ми се само като си помисля. Не мога да му позволя да те задържи.

— Какво? — замаяно каза Ниш. Вече всичко го объркваше.

— Ще ти помогна да избягаш.

— Но той ще те унищожи за това неподчинение. Ще те одере жив.

— Възможно е всички да умрем утре. Не мога да се разделя с живота, знаейки, че съм предал приятел. Достатъчно дълго си затварях очите за злината му.

— Но, Ксабиер…

— Вече съм взел решение. Ела.

Ниш не каза нищо повече. Приятелят му го поведе през лагера и часовоите, подбирайки най-тъмните места, сетне се отправи към скалния ръб. Двамата започнаха да се изкачват по друга пътека. По средата на пътя Ксабиер спря.

— Изчакай тук и пази тишина. Ще открия тукашния дежурен и ще му отвлека вниманието, докато ти се промъкнеш. Тръгни натам. — Той посочи надясно.

Двамата се прегърнаха.

— Благодаря ти, Ксабиер. Никога няма да забравя това — каза Ниш. — Късмет.

— И на теб също — отвърна лейтенантът, — където и да те отведе пътят ти. Надявам се да се срещнем отново при по-приятни обстоятелства. И не забравяй: той ще опита отново, Ниш, и отново. Ще трябва да се бориш всеки път. Не бива да се предаваш, колкото и лесно да изглежда.

След това едрият войник започна да се отдалечава. Ниш го проследи с поглед, сетне, когато другият изчезна, той продължи по пътеката, измъчван от нерадостни мисли. Когато Джал-Ниш узнаеше за стореното от Ксабиер, щеше да разкъса последния.

След множество чести почивки, защото мускулите му приличаха на желе, Ниш успя да достигне върха и се отправи към варовиковия лабиринт. Отново го прободе онова усещане за нечий поглед, макар наоколо да бе пусто. Ниш продължи, залитащ. Допирът до сълзите го бе изцедил физически, а срещата с баща му бе сторила същото в емоционално отношение.

Тази мисъл породи нов изгарящ спазъм и завръщането на повелята. По кожата му плъзнаха тръпки. Трудно му беше да се отбранява сам. Наложи му се да спре, за да събере сили.