Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Добрият вълк [bg]
Добрият вълк [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Добрият вълк [bg]

Электронная книга - «Добрият вълк [bg]». Краткое содержание книги:

В „Добрият вълк“ медицинската сестра и самотна майка Софи Бринкман, въвлечена против волята си в криминалния свят, е обявена за международно издирване и се крие в Прага заедно със сина си Алберт. По следите й е Томи Янсон, криминален комисар от Стокхолм, натоварен със задачата да я открие. Софи знае твърде много за нечистите му дела и той трябва на всяка цена да я отстрани от пътя си, за да може да продължи живота си спокойно. В същото време в манастир в Тоскана се крие обеднелият мафиотски бос Хектор Гусман, в когото Софи е влюбена (вж. „Андалуският приятел“). Гусман се подготвя за последната си битка — възнамерява да си върне сина, империята и всичко, което някога му е принадлежало (вж. „Другият син“). Омразата и жаждата за мъст са по-силни от добротата на монасите, сред които живее. И в тази трета, заключителна част на криминалния триптих напрежението не спада, събитията се развиват главоломно, а действието се е насочило неумолимо към мрачния си финал. Новият глас в шведската криминална литература Александер Сьодерберг (роден 1970) е по професия телевизионен сценарист, който живее в Южна Швеция с жена си и децата си. „Андалуският приятел“ (2014) е негов дебютен роман и първа книга от трилогия. Още един скандинавски трилър, чиято героиня би могла да се нарече „следващото момиче, което си играе с огъня“.
1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128
Перейти на страницу:

Не се беше появявал публично след смъртта на Хектор. Сега обаче беше длъжен най-сетне да се покаже. Иначе хората щяха да почнат да се питат къде е изчезнал индустриалецът. Изборът на Ралф падна върху това събитие, където полицейската защита щеше да е най-сериозна. Той щеше да отиде, да се покаже, да увери околните, че всичко е наред.

Стоеше с голяма част от гостите в средата на музея — открито кръгло помещение на две нива, колони и статуи покрай стените. Шампанското беше сухо; поток от политици, бизнесмени и знаменитости идваше да си побъбри с него. Той гледаше отвисоко на всички им. Зад усмивката му се криеше дълбоко презрение.

Бодигардовете стояха близо до Ралф и се грижеха да попадне на възможно най-много снимки на десетината акредитирани фотографи, които се движеха между гостите. Всички бяха проверени — отчасти от полицията и властите, но и от хората на Ралф. Също и сервитьорите и малкото служители на музея, на които беше позволено да присъстват.

Щеше да му мине, параноята щеше да изчезне. Винаги беше така. Той знаеше, че безпокойството и непрестанните мисли за сигурността сега зависеха от него самия. Нямаше никакви преки заплахи. Поне не сериозни.

Един подпийнал местен политик стоеше до него, подмазваше му се и го ласкаеше. Ралф кимна на бодигарда, който прошепна няколко думи в ръкава на ризата си. Напуснаха музея.

Ралф Ханке седеше в лимузината, гледаше през бронирания прозорец, докато излизаха от „Ам Лустгартен“ и завиваха надясно по „Унтер ден Линден“. Полицейски мотоциклет до тях. Щеше да ги ескортира извън града, до летище „Тегел“, където го чакаше самолетът за Мюнхен. Подминаха Бранденбургската врата и излязоха на улица „17 юни“. Бронираната лимузина увеличи скоростта по правата отсечка. Полицейският мотоциклет не изоставаше, караше до прозореца на Ралф, близо… много близо. Ралф видя, че полицаят държи нещо в ръка, някаква буца. Закрепи я със сила за прозореца на Ралф. Тя залепна, сива и дебела, изглеждаше като глина, помисли си Ралф. Кола пред тях, една жена се показа през прозореца отпред, разстла ролка с шипове пред лявата предна гума на лимузината. Всичко се случи много бързо. Гумата изгърмя и се спука, в същия момент полицейският мотоциклет рязко наби спирачка и изостана назад. Ралф отвори уста да каже нещо на мъжете отпред. Но не успя.

Бронираната обезопасена лимузина не можеше да се предпази от спуканата гума и силата на взрива. Изхвърча надясно, падна на велоалеята вдясно от шосето, удари се в дърво и спря.

Ралф Ханке лежеше замаян. Беше се отворила дупка между прозореца и тавана, където бяха поставили експлозива.

— Ехо! — извика той на мъжете отпред в автомобила. Шофьорът беше отпуснал глава на волана. Другият седеше с изваден пистолет, окървавено лице, объркано изражение. Някой пъхна ръка през дупката; изгърмя пистолет. Главата на бодигарда се пръсна.

Полицаят си беше свалил каската.

— Ралф Ханке, сега ще умреш — каза Лешек Смяли, дръпна щифтовете на двете ръчни гранати и ги пусна в автомобила.

Паднаха право върху Ралф Ханке. Той улови едната, не знаеше какво да прави с нея. Единствената му мисъл беше да не я държи. Подхвърли я леко във въздуха и на височината на лицето му тя избухна, едновременно с другата в скута му.

Лешек гледаше голямата лимузина, която се разтърси от взривовете. Цялата им ударна сила беше удържана от бронираната й черупка; унищожителна, убийствена сила.

Соня и Михаил в автомобил зад него. Лешек отиде при тях, настани се на задната седалка. Заедно тримата заминаха, прекосиха Тиргартен, загледани в блестящата златна статуя на богинята Виктория, покачена високо върху Колоната на победата.

66

(Стокхолм)

Йенс шофираше на излизане от града. Софи отвори прозореца, въздухът беше топъл, слънцето беше пропъдило всички облаци от небето. Светлосиньо, дори сега, когато наближаваше седем вечерта.

Ежедневието се беше върнало по някакъв странен начин. Постоянно бяха заедно. Алберт, Лотар, Йенс и Софи; като семейство. Сега също — момчетата седяха отзад.

Майлс, Сана и Каролине се отбиваха в апартамента, когато пожелаеха. И всички го желаеха. Така щеше и да остане. Сега бяха отбор.

Еди беше осъден за тежък побой, довел до смърт. Трябваше да лежи седем години. Ако се държеше прилично, щеше да излезе по-рано. Така и щеше да стане, никой не се съмняваше. Бяха отишли да го видят, изглеждаше в добро настроение. Каролине го посещаваше при всяка възможност, която й се удадеше, и Софи имаше чувство, че щеше да продължи така до деня, в който той минеше през портите на затвора. И тогава тя щеше да го чака отпред.

1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)