Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
Един замахна с пиката си към хълбока й, тя се извърна да го посрещне и изсъска яростно. Изведнъж още магесници заизскачаха от огнения ад и се спуснаха след нея. Обгърнаха ги облаци отровен черен дим.
— Излизат изпод земята! — изрева Бинесман.
Чак сега Ейвран разбра. Халите бяха ровили под мъжете, за да ги изненадат отдолу. Габорн явно беше открил това и беше проникнал в тунела им. Беше запалил огньовете, изпълвайки с пушек кухините им.
Халите излизаха от една-единствена яма, малко извън огнената стена, и се втурваха право срещу воините на Габорн.
Бинесман я стисна здраво през кръста и препусна с все сила.
Щом приближиха, тя видя, че не всички бойци на Габорн препускат. При брега на потока стотици воини стояха край по-малки огньове и печаха върху тях грамадни късове месо.
С нарастващ ужас тя разбра какво пекат… бяха отрязали пипалата от задниците на мъртви хали и ги хвърляха върху горящите дънери.
Дори оттук надушваше чесновата миризма от печеното, воня, която отпращаше с писък думи в ума й: „Смърт, пази се! Смърт! Смърт!“
Погледна към Скалата на Мангън. Огнената стена бързо се придвижваше на изток и тъкмо започваше да поглъща подножието на стръмнината. Връхлетя върху дървата и сухите листа и отпрати огнен стълб на триста стъпки височина по стръмните скални стени.
Тъкмо когато разбра какво е намислил Габорн, и то започна… халите изпаднаха в паника.
Пръснаха се да бягат по билото на Скалата.
Огромна маса чудовища се понесе като обезумяло стадо на юг, към най-ниските стръмнини, и се втурна стремглаво надолу.
Халите се плъзгаха от върха, избутвани от следващите, които напираха отзад. Черните ракообразни чудовища размахваха отчаяно ръце и крака — и падаха.
Някои от скачащите отгоре чудовища падаха върху събратята си долу и ги събаряха. Под могъщите им челюсти се къртеха канари. Щом срещнеха камъните долу, туловищата на някои от халите се прекършваха. Други, останали без крака, изпълзяваха настрани и махаха безпомощно с крайници.
Земята потръпна отново и Ейвран се зачуди дали Габорн не е върнал силите си. Той ли предизвикваше земния трус?
Цяла каменна стена се срина и каменната лавина повлече със себе си още две хиляди хали. Озовалите се най-отдолу загинаха на място, а тези, които бяха най-отгоре, изпълзяха навън безпомощни. Бесен огън изригна по южния склон на Стената на Мангън и отпрати високо в небето облаци задушаващ дим.
През цялото това време Ейвран чуваше отчетливо смъртните писъци на халите в ума си. Миризмата на горящите пипала я смазваше.
Бинесман спря при Габорн. Седнал на коня си, той се взираше към разрушенията с очи, блеснали от отразените в тях пламъци. Бойният му жребец нервно пристъпваше на място.
— Не е ли красиво! — извика той. — Халите блъфираха, точно както каза Ейвран. Не можеха да построят нова Руна на опустошение. Надяваха се само да похабим силите си в опит да ги прогоним. След като го разбрах и реших да хвърлим огън из полята, останалото беше лесно. Този път няма да загине нито един!
— Знанието! — извика той. — Знанието е по-добро оръжие и от най-добрия боен чук!
Халите се хвърляха от скалата. Вместо просто да заслизат, някои дръзваха да скочат от стоте крачки височина и трошаха краката си при сблъсъка.
От димящия тунел изскачаха замаяни и се разбягваха последните пурпурни магесници и оръженоски.
Ейвран беше дала на Габорн оръжията, нужни за разгрома на халите. Изпълни я чувство на ужас. Не беше искала да причини толкова безсмислен погром.
Далече сред полята на юг се надигна глух тътен. Оцелелите хали се строиха в колона и започнаха да отстъпват. Земята трепереше под стъпките на паническия им бяг.
Габорн извърна очи към нея и посочи с брадичка към канарите.
— Хайде да видим дали ще можем да намерим Майстора на пътя.
Молитви в тъмното
Когато търсим помощта на по-висши сили, всяко място на сила е подходящо.
Магьосниците на Въздух ще се качат на някой планински връх, на чародеите на Огън им трябва само да се взрат в пламъците, вълшебниците на Вода се къпят в някое езеро, докато служещите на Земя търсят допира на почвата.
По-висшите сили често отвръщат на молбите ни.
Но хората рядко ги слушат.