Родена магьосница

Бяха спрели на нощен стан в един запуснат град, за да сдъвчат дажбата си и да посъберат дух. Посърналите им лица се загледаха в него, щом тръгна през града — мъже със сламени шапки или тюрбани, със замъглени от отчаяние очи.

Дори да успееха да отблъснат халите, нямаше да има храна нито за мъжете, нито за конете на сто мили околовръст. Ако се съдеше по мрачните изражения, мъжете съзнаваха, че са тръгнали на смърт. Тук-там се чуваха мъжки гласове, мълвящи мрачни молитви в нощта.

Щом видеха Радж Атън, някои надигаха триумфален вик, но повечето го поглеждаха мълчаливо, с вяло любопитство.

Над стана висеше копринен балон с форма на граак.

Огнетъкачите седяха под него, кръстосали крака около огъня, с тях беше и неговият Дни. Щом приближи, плешивите огнени чародеи го загледаха с очакване.

— Какви са новините от фронта? — попита Радж Атън.

— Айсала Пуснабиш води хората ви — отвърна Рахджим. — През целия ден вчера атакуваше отбраната на халите. Мнозина загинаха.

— Колко?

— Повечето от конните ви рицари, о, Велики — отвърна Рахджим.

Радж Атън изруга. Мините при Картиш представляваха открита яма със стръмни страни и безразборно разположени по тях издатини. Такъв терен щеше да благоприятства халите, не и конницата.

— Как е възможно това?

Рахджим сви рамене.

— Халите са построили укрепление. Злата магесница, която го брани, е по-могъща от онази, с която се сражавахте при Карис. Но не всичко е загубено. Пуснабиш се е подготвил добре за утрешната битка.

Радж Атън заразтрива изтръпналата си лява ръка, за да усили притока на кръв.

Огнетъкачът Ааз кимна към ръката му.

— По-зле ли е?

— Нищо ми няма — отвърна Радж Атън.

— Мога да ви изцеря — предложи Ааз.

Но неговият цяр не му трябваше — не и с цената на това да изгуби човечността си.

Радж Атън изгледа с хладен поглед армията си. Бяха бойци от Индопал, снаряжени с прости нагръдници, с увенчани с шипове шлемове на главите и с кръгли щитове, окачени на лявата ръка. Всички носеха оръжия, годни за избиване на хали — дълги копия с яки остриета, бойни чукове и брадви. Но мъже без дарове нямаше да се оправят добре с такива оръжия. Дори да можеше човек като тези да размаха чук, скоро щеше да се умори.

Всичките тези триста хиляди бойци щяха да са безпомощни срещу халите. Но Радж Атън можеше да измисли някакво приложение за тях. При битката за Карис, когато се озоваха срещу напиращите човешки маси, халите отстъпиха. Не можеха да доловят със сетивата си кои от хората може да са Владетели на руни, а кои — простосмъртни.

Невежеството на халите можеше да се окаже най-доброто оръжие.

Радж Атън заложи на силата на своя Глас и обаяние и извика:

— Славни воини на Индопал, приветствам ви! Ето че дойде часът, от който се бояхме. Бедствието ни сполетя. Само вашата силна ръка и храбрите ви сърца могат да ни спасят днес. Тази нощ кралствата на Индопал или ще загинат, или ще оцелеят благодарение на вашата доблест. Тази нощ аз ще ви поведа на бран, каквато човечеството не е виждало никога! Яхнете конете и след мен!