Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
— Значи на онези светове има хора като нас ли? — попита Ейвран.
— Не точно като нас, според мен. Всички ние сме изкривени отражения на нещо по-голямо, на онова, което някога сме били. Ние тук сигурно не бихме минали за човешки същества на техните светове; те сигурно не биха могли да минат за хора на нашия. Но сме сходни в сърцата си, макар и не по външност. Всички копнеем да се върнем на Единствения истински свят. Според някои тъкмо нашите духове, нашите призраци, нашите истински същности копнеят да се завърнат у дома.
Ейвран знаеше, че някои чародеи са пътували до отвъдния свят. Огнетъкачите на Радж Атън бяха призовали Сияен на мрака от Единствения истински свят, както понякога го наричаха. Беше слушала и за други същества от това загадъчно царство.
Бинесман сбръчка чело.
— Ейвран… — Гласът му изведнъж прозвуча задавено. — Ейвран, Земята… иска сега от нас да бъдем силни. Бъдещето ни връхлита. Усещам го като надигаща се буря. Създадох вайлда, за да води земните битки, но не ми остана време да го довърша, да го обуча. Време няма да има. Вече го разбирам. Макар да не мога да го отвържа, ще го вземем с нас. Сигурен съм, че ще е от полза.
— За какво говориш? — попита Ейвран. Боеше се, че ще я поведе към Долния свят още в този момент, просто ще стане и ще я поведе в някоя дълбока пещера.
Изведнъж земята под нея започна да трепери и да се тресе. Откъм леса се чу съскане и за миг Ейвран си въобрази, че всеки миг от земните недра ще се надигне някой световен червей, като онзи, който бе видяла при Карис.
Но не, беше само земен трус.
Тя погледна към Бинесман за утеха, но чародеят се беше изправил и сочеше към небето. Осем звезди падаха една след друга.
— Какво има? — попита Ейвран. — Какво става?
Той посочи с брадичка към степта, към Скалата на Мангън, и Ейвран зяпна изумена.
Наблюдателните огньове около скалата изведнъж лумнаха, разтеглиха се и се сляха в полумесец.
Хората на Габорн палеха равнините!
— Хайде! — подкани я Бинесман. — Времето за отдих свърши. Да се включваме в битката.
Докато препускаха в галоп надолу от хълмовете и после през степта, Ейвран гледаше как пламъците изригват все по-нависоко.
Габорн беше разпратил конници, които препускаха срещу вятъра откъм Скалата на Мангън и хвърляха из полето горящи главни от постовите огньове.
Пожарът се разширяваше. Огънят ревеше и се издигаше на сто крачки във въздуха. Светлината му се поглъщаше от гъстите валма дим и те светеха в ръждивооранжево, и през тези светещи облаци Ейвран успя да зърне раздвижилите се горе по Скалата хали, размахващи в паника пипалата си.
„Какво прави той?“ — зачуди се Ейвран. Огънят нямаше как да се изкачи по скалата. Склоновете й бяха твърде стръмни и високи. Малкото диви лози и треви по тях нямаше да могат да се подпалят.
Но халите все едно сами бяха подпечатали участта си. Бяха избутали огромните стари дъбове от върха на скалата, хвърлили ги бяха надолу по склоновете. Сухата кора на дърветата щеше да се подпали и да вдигне облаци пушек.
Нима Габорн се надяваше да задуши халите?
Самата мисъл за това, кой знае защо, я ужаси.
Беше мирисала света като хала, знаеше нещо за най-мрачните им страхове. Миризмата на пушек се извисяваше над тези страхове.
Нещо повече, самият Огън я плашеше. Той беше враг на Земята и противник на нейната Сила.
— Усещаш ли го? — извика тя на Бинесман.
— Ти какво усещаш?
— Огъня. Той знае за нас. Разгневен е, че Габорн се стреми да го използва срещу самия него.
— Не се бой — отвърна Бинесман. — Огънят поглъща. Апетитът надделява над интелекта му. Той унищожава и ще разпространи опустошението си винаги, когато може. Изобщо не го интересува животът, нито човешкият, нито на халите. Но в това е и неговата слабост. Запомни го. Огънят ще погълне всичко около себе си, докато не погълне самия себе си.
Никога не беше чувствала Огъня като Сила, поне не толкова явно, колкото сега. Нарастващите й земни сетива й помогнаха да разбере надигащата се опасност.
— Но какво прави той? — извика Ейвран. Вече бяха на две мили от бойците.
Виждаше мъжете извън огнената линия, рицари на бойни коне, носещи се напред с насочени пики. Огнената светлина се отразяваше в лъскавите им ризници.
Изведнъж сред огнения вал с грохот се надигна пурпурна магесница. Руните й засвяткаха свирепо; тя стискаше кристалния си прът в една от огромните си предни лапи. Наоколо й се завихри дим и се понесе на гъсти валма след нея.
Халата изгази от пушеците и пламъците и насочи пръта си срещу връхлитащите я от три посоки рицари.