Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
— Никога няма да му позволят.
— Дори и след като Демостен агитира в негова полза и призова да го върнат у дома?
— Демостен не се появява повече по информационните мрежи.
Андерсън повдигна вежда.
— Това пък какво означава?
— Демостен се оттегли. Завинаги.
— Ти знаеш нещо, стари мошенико. Знаеш кой е Демостен.
— Кой беше Демостен.
— Хайде, кажи ми!
— Не.
— Знаеш ли, че вече не си толкова приятен. Граф.
— Никога не съм бил.
— Поне можеш да ми обясниш причината. Мнозина от нас смятаха, че един ден Демостен ще стане Хегемон.
— Никога не е съществувала подобна възможност. Не, дори и тълпата политически кретени около Демостен не успяха да убедят Хегемона да върне Ендър на Земята. Ендър е прекалено опасен.
— Та той е едва на единайсет години. Вече на дванайсет.
— Което го прави още по-опасен, защото може лесно да бъде манипулиран. В целия свят името на Ендър е име — символ. Детето-Бог, чудотворецът, който държи в ръцете си едновременно живота и смъртта. Всеки бъдещ дребен тиранин би искал да има на своя страна момчето, да го постави начело на някаква армия и да гледа как светът или ще се нареди под знамената й, или ще трепери от страх. Ако Ендър се върне на Земята, той би поискал да дойде тук, да си почине, да спаси каквото може от детството си. Но те никога няма да му позволят да си почине.
— Разбирам. И някой е обяснил това на Демостен, така ли?
Граф се усмихна.
— Демостен го обясни на един човек. Онзи човек, който би могъл да използва Ендър, за да управлява света и светът да е доволен от това.
— И кой е той?
— Лок.
— Но Лок е човекът, който привеждаше доводи в полза на това Ендър да остане на Ерос.
— Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.
— Това е прекалено сложно за мен. Дай ми ти на мен играта. Хубави, точни правила. Съдии. Начало и край. Победители и победени, а после всеки си отива у дома при съпругата си.
— От време на време ми запазвай билет за някой мач, става ли?
— Ти всъщност няма да останеш тук и да се пенсионираш, нали?
— Не.
— Ше постъпиш в Хегемонството, нали?
— Аз съм новият министър на колонизацията.
— Значи все пак ще я осъществяват?
— Веднага щом получим докладите за колониите на бъгерите. Искам да кажа, че тези колонии са една реалност: земите са разработени, има жилища и промишленост, а всички бъгери са вече мъртви. Много е удобно. Ще премахнем законите за ограничаване на раждаемостта.
— Които всеки ненавижда…
— И всички тези третаци, четвъртаци и петаци ще се качат на междузвездните кораби и ще се отправят към светове познати и непознати.
— Хората наистина ли ще тръгнат?
— Хората винаги тръгват. Винаги. Винаги вярват, че в новия свят ще могат да заживеят по-добре, отколкото в стария.
— И може да са прави, по дяволите.
В началото Ендър вярваше, че ще го върнат на Земята веднага щом положението се успокои. Но положението се успокои, цяла година бе все така спокойно, а на него му бе вече станало ясно, че изобщо няма да го върнат у дома, че бе много по-полезен като име и легенда, отколкото като човек от плът и кръв.
След това започна и делото на военния съд за престъпленията на полковник Граф. Адмирал Чамраджнагар се опита да попречи на Ендър да гледа процеса, но не успя. Ендър също бе произведен в чин адмирал и това бе един от редките случаи, когато отстоя привилегиите, осигурявани от ранга му. Ето така изгледа видеофилмите с двубоите със Стилсън и Бонсо, гледаше, когато показваха фотографиите на труповете им, и изслуша споровете на психолозите и адвокатите за това, дали става въпрос за предумишлено убийство, или за самозащита. Ендър си имаше свое собствено мнение, но никой не го попита за него. По време на процеса самият Ендър бе подложен на атака. Обвинението бе достатъчно умно, за да го обвини директно, но имаше и опити да бъде изкаран болен, извратен и престъпно луд.
— Няма значение — каза Мейзър Ракъм. — Политиците се страхуват от теб, но все още не могат да разрушат репутацията ти. Това ще се случи едва след трийсет години, когато попаднеш в ръцете на историците.
Ендър нехаеше за репутацията си. Той изгледа невъзмутимо видеоматериалите, но те всъщност го развеселиха. В битката убих десет милиарда бъгери, живи и умни колкото всеки човек, и тези бъгери дори не бяха започнали трето нападение срещу нас, но никой и не помисля да нарече това престъпление.
Всички тези престъпления му тежаха на съвестта и смъртта на Стилсън и Бонсо не бе нито по-тежка, нито по-лека от останалите.
И така, понесъл своя товар, той прекара в очакване празните месеци, докато светът, който бе спасил, решаваше дали Ендър може да се прибере у дома.