Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
Това бе светът, който Ендър преброди за няколко човешки живота по време на петдневната война на Лигата.
Когато отново се събуди, лежеше в мрак. В далечината дочуваше тътените на експлозиите. Заслуша се в тях. После дочу тихи стъпки.
Той се обърна и протегна светкавично ръка, за да улови онзи, който се прокрадваше край него. И, разбира се, улови някого за дрехата и го придърпа към коленете си, готов да го убие, ако потрябва.
— Ендър, аз съм, аз съм.
Този глас му бе познат. Дойде от паметта му, сякаш бе отпреди милион години.
— Алей!
— Селям, дребосък! Какво се опитваше да ми направиш, да ме убиваш ли?
— Да. Защото си помислих, че ти се каниш да ме убиваш.
— Гледах да не те събудя. Е, поне ти е останал някакъв инстинкт за самосъхранение. Защото, ако човек слуша приказките на Мейзър, ще си помисли, че вече не живееш, а вегетираш.
— Старая се. Какъв е този тътен?
— Тук се води война. Нашият сектор е затъмнен, за да ни осигури безопасност.
Ендър направи опит да се оттласне с крака, за да седне. Не успя. Главата го болеше ужасно. Потръпна от болка.
— Не ставай, Ендър. Всичко е наред. Изглежда, че ние ще спечелим. Не всички хора от Варшавския договор последваха Полемарха. Много от тях преминаха на наша страна, когато Стратегосът им съобщи, че си останал верен на МФ.
— Спах непробудно.
— Значи е излъгал. Надявам се, че не си подготвял предателство насън. Някои от руснаците, които пристигнаха, ни разказаха, че когато Полемаркът им заповядал да те намерят и убият, те едва не убили него. Каквито и да са чувствата им към другите хора, Ендър, те те обичат. Целият свят е наблюдавал нашите битки. Денонощно са ги предавали. Гледах някои от видеофилмите. Озвучени с твоя глас. Нищо не е изрязано от цензурата. Много ги бива. Сигурно те очаква блестяща кариера във видеобизнеса.
— Едва ли — отвърна Ендър.
— Пошегувах се. Ей, не е за вярване, нали? Спечелихме войната. Толкова бързахме да пораснем, за да можем да се бием в нея, а всъщност точно ние я изнесохме на плещите си. Искам да кажа, че ние сме все още деца, Ендър. А именно ние я спечелихме. — Алей се засмя. — Искам да кажа, ти я спечели. Беше невероятен. Умът не ми стигаше как ще ни изведеш от последната ситуация. Но ни изведе. Много те биваше.
Ендър забеляза, че той говори за него в минало време. Много ме биваше.
— А сега как съм, Алей?
— Все още много те бива.
— За какво?
— За… всичко. Най-малко милион войници ще те последват до края на вселената.
— Аз не искам да ходя до края на вселената.
— Тогава къде искаш да отидеш? Пак ще те последват.
Искам да си отида у дома, рече си мислено Ендър, но не знам къде е това. Тътенът утихна.
— Я чуй! — каза Алей.
Те се заслушаха. Вратата се отвори. Някой застана на прага. Някакъв дребосък.
— Свърши се — каза той. Беше Бийн. И сякаш, за да докажат това, лампите светнаха.
— Здрасти, Бийн — рече Ендър.
— Здрасти, Ендър.
След него влезе Петра и Динк, който я държеше за ръка. Те се приближиха до леглото на Ендър.
— Ей, героят се е събудил — рече Динк.
— Кой победи? — попита Ендър.
— Ние победихме, Ендър — отвърна Бийн. — И ти беше с нас.
— Той не е чак толкова откачил, Бийн. Имаше предвид кой победи току-що. — Петра взе ръката на Ендър в своята. — На Земята имаше временно прекратяване на огъня. Преговорите продължиха цели няколко дни. Най-сетне се споразумяха да приемат Плана Лок.
— Той не знае нищо за Плана Лок…
— Много е сложен, но накратко смисълът му е, че МФ продължава да съществува, но без участието на Варшавския договор. Ето защо десантчиците на Варшавския договор се прибират у дома. Според мен Русия е приела този план за примирие само защото там в момента има бунт на славяните-крепостници. Всеки си има неприятности. Тук загинаха около петстотин човека, но на Земята е било доста по-страшно.
— Хегемонът си е подал оставката — съобщи Динк. — На Земята направо са полудели. Да правят каквото искат.