Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
Приятелите му един по един го изоставяха и се връщаха у дома при семействата си, където в родните им градове ги посрещаха като герои. Ендър гледаше видеозаписите от завръщането им и се трогваше, когато те отделяха много от времето си, за да хвалят Ендър Уигин, който, както казваха те, ги бе научил на всичко и ги бе повел към победата. Но дори и да се застъпваха за него и молеха да му бъде разрешено да се върне у дома, думите им биваха цензурирани и никой не чуваше апела им.
През това време единствената работа на Ерос бе да се разчиства след кръвопролитната война на Лигата и да се получават докладите на междузвездните кораби, бившите военни кораби, които сега изследваха колониите на бъгерите.
Но сега Ерос бе по-оживен от всякога, по-многолюден от когато и да било през войната, тъй като колонистите бяха докарвани тук, за да се подготвят за своите пътешествия до обезлюдените светове на бъгерите. Ендър участваше в работата дотолкова, доколкото го допускаха, но на никого и през ум не му минаваше, че това дванайсетгодишно момче може да се окаже полезно както по време на война, така и по време на мир. Но той бе търпелив към склонността им да се правят, че не го забелязват, и се научи да прави предложенията си и да предлага плановете си посредством неколцина възрастни, които се вслушваха в думите му, като им позволяваше да ги представят като свои собствени идеи. Той се интересуваше не дали ще му се признае заслугата, а дали работата ще бъде свършена.
Единственото нещо, с което не успя да свикне, бе обожанието на колонистите. Той се научи да избягва тунелите, където те живееха, защото винаги го познаваха — светът бе запомнил лицето му, — а след това започваха да пищят и да крещят, и да го прегръщат, и да го поздравяват, и да му показват децата, наречени на негово име, и да му разказват колко бил млад, толкова млад, че това направо разбило сърцето им, и как не го обвиняват за никое от тези убийства, защото грешката не била негова, и че той просто бил само едно дете… и…
Криеше се от тях, доколкото успяваше. Имаше един колонист обаче, от когото не успя да се скрие.
Този ден не беше на Ерос. Бе отишъл със совалката до новата МЗС, където се учеше да извършва ремонтни работи по външната стена на корпуса на междузвездните кораби. Чамраджнагар му каза, че не е прилично висш офицер да се занимава с физически труд, но Ендър му отговори, че тъй като занаятът му не се търси напоследък, крайно време било да започне да усвоява някакво друго умение.
Съобщиха му по радиоприемника в шлема, че има посетител, който го чака да го види веднага щом се прибере в станцията. Ендър не можа да се досети за никого, когото би искал да види, ето защо не се разбърза. Свърши с монтирането на корабния ансибал, а след това с помощта на куки се придвижи по външната стена на кораба и влезе през шлюза.
Тя го чакаше в съблекалнята. За миг Ендър се ядоса, че са допуснали някаква колонистка да дойде и да му досажда чак тук, където идваше, за да намери усамотение, после отново я погледна и осъзна, че ако девойката беше малко момиче, той щеше да я познае.
— Валънтайн — рече той.
— Здрасти, Ендър.
— Какво правиш тук?
— Демостен се оттегли. Заминавам с първата колония.
— Дотам се стига за петдесет години…
— Само за две, ако си на борда на кораба.
— Но ако някога се върнеш, всички, които познаваш на Земята, ще са умрели…
— Точно такова е желанието ми. Надявах се обаче, че един човек, когото познавам на Ерос, може да дойде с мен.
— Не искам да отивам в свят, който сме откраднали от бъгерите. Искам само да си отида у дома.
— Ендър, ти никога няма да се върнеш на Земята. Погрижих се за това, преди да замина.
Той я погледна, без да пророни и дума.
— Казвам ти го сега, така че, ако искаш да ме намразиш можеш да го направиш още от самото начало.
Отидоха в малката кабина на Ендър на борда на МЗС и тя всичко му обясни. Питър искал Ендър да се върне на Земята, под закрилата на Съвета на Хегемона.
— Така, както стоят нещата сега, Ендър, това ще те направи напълно зависим от Питър, тъй като половината от Съвета прави точно онова, което Питър иска. Онези, които не са галените кученца на Лок, са зависими от него по други начини.
— Те имат ли представа кой в действителност е той?
— Да. Той още не е публично известен, но хората по върховете го познават. Въпросът за личността му обаче не е от значение. Той вече има достатъчно власт над тях, за да се тревожи за възрастта си. Ендър, Питър направи невероятни неща.
— Преди година забелязах, че мирният договор носи неговото име.