Играта на Ендър

— Моята представа за свобода не е да живея в къщата на хората, които съм убил.

— Стореното — сторено, Ендър. Техните светове са безлюдни сега, а нашите са пренаселени. Освен това ние ще донесем със себе си неща, които техните светове никога не са познавали — големи градове, пълни с хора, които водят свой собствен живот, които се обичат и мразят помежду си по свои собствени причини. Във всички светове на бъгерите се е повтаряла винаги една и съща история, а когато ние заживеем в тях, светът ще бъде пълен с най-различни истории и с всеки изминал ден ние ще импровизираме развръзката им. Ендър, Земята принадлежи на Питър. И ако не тръгнеш сега с мен, той ще те върне там и така безугледно ще се възползва от теб, че ще се каеш, дето си се родил. Това сега е единствената ти възможност да му се изплъзнеш.

Ендър не каза нищо.

— Знам какво си мислиш сега, Ендър. Мислиш си, че аз се опитвам да те манипулирам като Питър или Граф, или който и да било друг.

— Мина ми през ум такова нещо.

— Добре дошъл в редиците на човешката раса, Ендър. Човек няма власт над собствения си живот. Най-доброто, което можеш да направиш, е да избереш да си подвластен на добри хора, на хора, които те обичат. Не съм дошла тук, защото умирам да ставам колонист. Дойдох, защото прекарах целия си живот досега в компанията на брата, когото мразех. Сега искам възможност да опозная брата, когото обичах, и то преди да е станало твърде късно, преди да сме се сбогували с детството си.

— Вече е твърде късно за такова нещо.

— Грешиш, Ендър. Ти само си мислиш, че си пораснал, че си уморен и преситен от всичко, но в душата си ти си още дете, каквото съм и аз. Можем да пазим това в тайна от всички. Докато ти управляваш колонията, а аз пиша политическа философия, никой няма да се досети, че в мрака на нощта ние се промъкваме в стаята на другия и играем на дама или се бием с възглавници.

Ендър се засмя, но той бе забелязал една думичка, която тя бе изтървала твърде небрежно, за да е случайно.

— Да управлявам ли?

— Аз съм Демостен, Ендър. И се оттеглих с гръм и трясък. Публично оповестих, че така дълбоко вярвам в колонизирането, че заминавам с първия кораб. В същото време Министърът на колонизацията, бившият полковник на име Граф, съобщи, че пилот на колониалния кораб ще бъде великият Мейзър Ракъм, а губернатор на колонията ще е Ендър Уигин.

— Биха могли поне да ме попитат.

— Първо исках аз лично да те помоля.

— Но съобщението е вече направено.

— Не. Ще го направят утре, ако приемеш. Мейзър прие преди няколко часа на Ерос.

— И ще разкриеш пред всички, че си Демостен? Едно четиринайсетгодишно момиче?

— Ще им кажем само, че Демостен заминава с колонията. Нека през следващите петдесет години да се ровят в пасажерския списък, опитвайки се да установят кой от пътниците е великият демагог от Епохата на Лок.