Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Преди десет секунди радиото й окончателно беше отказало. Беше излязла на повърхността да провери как са нещата при Монк. Завари го с бинокъл на очите.
— Радиото… — започна тя.
— Нещо не е наред — прекъсна я той. — Повикай другите.
Тя реагира моментално, изви се и краката й щръкнаха високо над водата. Тежестта я запрати във вертикално гмуркане. Изпусна въздуха от жилетката си и потъна като камък.
Без да сваля очи от приближаващия се тунел, тя посегна с другата си ръка да освободи катарамите, които придържаха жилетката и кислородната й бутилка. Някакво движение при входа на тунела я спря.
Човек във водолазен костюм изскочи от тунела. Със синя ивица през гърдите на черния костюм — значи беше Пиърс. Воят в ушите й не спираше. Нямаше начин да го предупреди.
Но както се оказа — не се и налагаше.
По петите на командира от тунела излетяха още два силуета.
Вигор и Рейчъл.
Кат изключи радиото си, за да сложи край на ужасния вой, и заплува към Грей. Той сигурно беше разбрал, че прекъсването на връзката означава неприятности. Само я погледна въпросително през маската си и вдигна ръка нагоре.
„Чисто ли е на повърхността?“ Тя му даде знак за потвърждение. Горе нямаше вражески единици. Поне засега.
Грей не си направи труда да прибира бутилката си. Махна на другите да плуват нагоре и всички се оттласнаха от скалите и се насочиха към кила на лодката.
Кат забеляза, че котвата се вдига.
Монк се подготвяше за незабавно потегляне.
Кат напълни с въздух жилетката си и зарита силно с плавници, за да компенсира тежестта на кислородната бутилка и колана с тежестите. Другите вече изскачаха на повърхността.
Нов жужащ звук стигна до ушите й.
Този път не беше от радиото.
Тя огледа водите за източника му, но видимостта в замърсеното пристанище беше ниска. Нещо се приближаваше… и се приближаваше бързо.
Като офицер от военноморското разузнаване, тя беше прекарала много време на всякакви плавателни съдове, включително и на подводници. И бързо позна равномерното жужене.
Торпедо.
Прицелено в тяхната лодка.
Зарита трескаво нагоре, макар да знаеше, че няма да стигне навреме.
13:46
Монк включи двигателя на лодката, като едновременно с това наблюдаваше хидрофойла през бинокъла си. Той току-що се беше скрил зад полуострова. Монк обаче го беше видял как забавя подозрително няколко секунди по-рано, на двеста метра от тяхната лодка. Нищо особено не се беше случило на задната му палуба, но не му убягна слабото вълнение и мехурчетата зад хидрофойла, когато той отново пое по пътя си.
После чу воя по радиото.
Кат се появи секунда след това.
Трябваше да се махнат оттук. Усещаше го с червата си.
— Монк! — извика някой. Беше Грей — тъкмо бе изплувал дясно на борд.
Слава Богу!
Монк понечи да свали бинокъла и точно тогава забеляза нещо дълго да пори водата. Перка разсичаше вълните. Метална перка.
— Мамка му…
Захвърли бинокъла и завъртя дросела на пълна мощност. Лодката подскочи напред с рев на двигателя. Монк завъртя кормилото, за да избегне Грей.
— Всички долу! — изкрещя той и нахлузи маската си. Нямаше време да вдигне ципа на костюма си.
Хукна към кърмата върху беснеещата лодка, стъпи на задната седалка и се хвърли във въздуха.
Торпедото удари. Ударната вълна на експлозията го преметна презглава. Нещо го блъсна в хълбока толкова силно, че чак зъбите му изтракаха. Той се удари във водата, претърколи се по повърхността й, гонен от огнена вълна.
Преди пламъците да го достигнат, потъна в хладната прегръдка на морето.
Рейчъл изскочи на повърхността точно когато Монк извика. Видя го как тича към кърмата. Заразена от паниката му, се превъртя за гмурване.
Тогава дойде експлозията.
Макар и смекчена от водата, ударната вълна сякаш прониза ушите й дори през плътния неопрен на качулката. Всичкият въздух излетя от дробовете й. Закопчалките на маската й се счупиха и в нея нахлу вода.
Тя зарита обратно нагоре. Не виждаше нищо, очите й горяха.
Главата й най-сетне излезе на повърхността и тя свали маската, за да излее нахлулата вода. Кашляше и се давеше Отломки от лодката падаха наоколо, димяха и се полюшваха във водата. Горящи реки от газолин яхаха вълните.
Тя се огледа трескаво.
Никой.
После вляво от нея някой изскочи над повърхността. Монк — замаян и полуудавен.
Тя заплува към него и го стисна за ръката. Маската му се беше извъртяла настрани. Рейчъл го задържа, докато той успее да си поеме нормално дъх.
— Мамка му — изхриптя той и си оправи маската. Нов звук се плъзна над водата. И двамата се обърнаха. Рейчъл видя голям хидрофойл — появи се иззад крепостта, килнат над плъзгачите си. Идваше към тях.