![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Но състоянието му беше изключително крехко, а маниите му едва биваха удържани под контрол. Лекарите отбелязаха известен прогрес, но после изведнъж, на 25 април, три месеца след като го приеха в отделението, Рон пак беше преместен в крило „Х“ за две седмици. Никой лекар не беше разрешил това преместване; доктор Фостър не знаеше за него. Никой не даде обяснение за случая. Когато след двете седмици престой в крило „Х“ върнаха Рон в специализираното отделение, състоянието му се беше влошило значително. Доктор Фостър изпрати служебна бележка до директора на затвора, в която обясняваше каква вреда е нанесло внезапното местене на неговия пациент.
По едно стечение на обстоятелствата внезапното прехвърляне на Рон точно на 25 април съвпадаше с деня, предшестващ поредната екзекуция. На 26 април Бенджамин Бруър беше умъртвен, защото през 1978 г. беше намушкал съквартиранта си в Тълса. Бруър чакаше изпълнението на смъртната си присъда повече от дванайсет години.
Въпреки че беше прехвърлен в специализираното отделение, Рон си оставаше осъден на смърт. Не можеха да му позволяват да пропусне драмата с поредното убийство в отделението на смъртниците.
Джанет Чесли подозираше, че внезапното местене има нещо общо с юридическите маневри около делото. Щатът Оклахома бе обжалвал решението на съдия Сий пред Десети федерален съд в Денвър и беше насрочена дата за първо заседание. За да й попречат да твърди, че клиентът й е недееспособен до такава степен, че е преместен в специализираното отделение, властите бяха наредили Рон временно да бъде върнат в крило „Д“. Когато чу за преместването, Джанет побесня. Веднага нападна администрацията на затвора и щатските прокурори, които се занимаваха с обжалванията. Най-сетне й се наложи да обещае, че няма да споменава настаняването на Рон в специализираното отделение по време на встъпителната си реч на заседанието.
Върнаха Рон там, но вредата вече беше сторена.
Денис Фриц чу добрата новина, че Рон е спечелил на по-висша инстанция и ще има нов процес. Самият Денис нямаше този късмет. Тъй като не бе получил смъртна присъда, той нямаше служебно назначен адвокат и беше принуден сам да подаде петицията си по habeas corpus. Беше изгубил обжалването на ниво областен съд през 1995 г. и в момента обжалваше пред Десети федерален апелативен съд.
За Денис новината за повторния процес срещу Рон беше и радостна, и обидна. Беше му тъжно, че въпреки че беше осъден с помощта на същите свидетели и същите факти, неговото собствено обжалване беше отхвърлено.
Същевременно обаче се радваше, че Рон ще има втори шанс в съда.
През март 1996 г. той най-сетне писа за помощ на „Проект Невинност“. Един студент доброволец отговори на писмото и му изпрати въпросник, който да попълни. През юни студентът поиска копия от лабораторните изследвания на Денис — от пробите от космите, кръвта и слюнката му. Денис пазеше всичко в килията си и бързо изпрати копията в Ню Йорк. През август изпрати исканията си за обжалване, а през ноември — всичките протоколи от процеса срещу него. По-късно през същия месец получи чудесната новина, че „Проект Невинност“ официално се заема с неговия случай.
Заваляха писма в двете посоки, минаваха седмици и месеци. Десети федерален апелативен съд отхвърли жалбата му, а когато и Върховният съд отказа да гледа делото му през май 1997 г., Денис потъна в депресия. С обжалванията му беше свършено. Всички ония мъдри съдии с черни тоги, които прелистваха дебелите черни книги със закони, не бяха видели нищо нередно в процеса срещу него. Нито един от тях не беше забелязал очевидното — че един невинен човек е осъден погрешно.
Перспективата да прекара остатъка от живота си в затвора, която дотогава беше отхвърлял, изведнъж стана съвсем реална.
През същия месец той изпрати още четири писма до „Проект Невинност“.
През 1979 г. в малкото градче Окарчи на север от Оклахома Сити двама мъже, Стивън Хеч и Глен Айк, проникнаха с взлом в дома на преподобния Ричард Дъглас. Дъглас и съпругата му бяха убити с огнестрелно оръжие. Двете им малки деца също бяха простреляни, но някак си оцеляха. Убиецът беше Глен Ейк, който беше осъден на смърт, но след това получи право на нов процес, защото съдията му беше отказал правото да бъде прегледан от психиатър. Делото по обжалването му „Ейк срещу щата Оклахома“ се превърна в прецедент. На втория си процес той получи доживотна присъда, която и в момента излежава.
Участието на Стивън Хеч в убийствата съвсем не беше сигурно и беше предмет на яростни спорове, но въпреки това и той беше осъден на смърт. На 9 август 1996 г. Хеч беше завързан за количката и вкаран в помещението за изпълнение на смъртни присъди в крило „Х“. В стаята на свидетелите бяха двете деца на семейство Дъглас, вече пораснали.