![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Щатът Оклахома обжалва решението на съдия Сий пред Десети федерален апелативен съд в Денвър. Въпреки че Рон беше доволен от развитието на събитията и перспективата за нов процес, той продължаваше да живее в затвора и да оцелява ден за ден в очакване на съдбата си.
И все пак вече не се бореше сам. Ким Маркс и Джанет Чесли, както и доктор Фостър, неговият лекар, продьлжаваха да се борят да му осигурят правилно лечение. В продължение на почти четири години администрацията на затвора беше упорствала в отказа си да го прехвърлят в специализираното отделение, където имаха на разположение по-качествени лекарства и по-добро медицинско обслужване. Отделението беше само на един хвърлей място от крило „Х“, но правилата забраняваха в него да се настаняват осъдени на смърт.
В един доклад Ким Маркс описа клиента си по следния начин:
Уплаших се — не от него, а за него. Настоях да потьрсим съдействие от някаква по-висша инстанция в системата на затворите, защото косата му беше стигнала до раменете, а по нея имаше жълти кичури, където очевидно се беше дърпал — пожълтяването от никотина вече не е само по върховете на пръстите му, а по целите му ръце и длани. Зъбите му буквално гниеха в устата. Според мен се е опитал да ги извади. Кожата му беше сива, защото очевидно не се беше къпал от седмици; беше кожа и кости; дрехите му бяха мръсни; ризата му изглеждаше, сякаш от месеци не бе прана. Рон не спираше да кръстосва килията си, говореше несвързано и всеки път, когато се опитваше да каже нещо, от устата му хвърчеше слюнка. В думите му нямаше никакъв смисъл и аз наистина се уплаших, че ще го загубим, че ще умре в затвора от здравословни проблеми, които произтичат от психическите му проблеми.
Джанет Чесли, Ким Маркс и Кен Фостър продължаваха да звънят на директорите на затвора „Макалистър“, които се сменяха постоянно, както и на заместниците им. Сюзън Ото, началничката на Джанет, успя да задейства някакви връзки в администрацията на затворите. Най-сетне през февруари 1996 г. Джеймс Сафъл, който вече заемаше висок пост в системата на затворите, се съгласи да се срещне с Ким и Джанет. Още в началото на срещата Сафъл обяви, че е оторизирал Рон Уорд, сегашния директор на затвора „Макалистьр“, да направи изключение за Рон Уилямсън и незабавно да го премести в специализираното отделение.
Разпореждането на Рон Уорд до началника на специализираното отделение признаваше, че то е официално забранено за осъдени на смърт. Част от него гласеше:
Разрешавам да се направи изключение от правилата на специализираното отделение в щатския затвор на Оклахома, а именно:
Вече всички затворници да имат достъп до него, освен ако не им е определена дата за екзекуция.
Каква ли беше причината за тази промяна?
Две седмици по-рано един психолог от затвора беше изпратил до заместник-директора поверителен доклад, който касаеше Рон Уилямсън. Освен другите си коментари психологът изброяваше поне няколко основателни причини Рон да бъде преместен в специализираното отделение:
Специалистите от моя екип са единодушни, че Рон Уилямсън страда от психично разстройство и вероятно ще има голяма полза от смяна на лекарствата. Освен това отбелязахме, че самият той не иска дори да се замисля или да обсъжда такава смяна.
Както знаете, в специализираното отделение имаме възможност да даваме на пациентите лекарствата, които ние изберем.
Иначе казано, в крило „Х“ им беше писнало от Рон и искаха да се отърват от него. Докладът продължаваше по следния начин:
Няма почти никакво съмнение, че състоянието на мистьр Уилямсън се влошава от седмица на седмица. Аз самият съм го отбелязвал, а служителите в крило „Х“ постоянно повдигат този въпрос. По-рано днес Майк Мълинс описа това влошаване и отрицателния ефект, който психопатичните изблици на затворника оказват върху атмосферата в цялото крило.
Но най-добрата причина за преместването на Рон всъщност беше да се ускори екзекуцията му. Докладът завършваше по следния начин:
По мое мнение при сегашното състояние на мистър Уилямсън психозата му вече е достигнала до равнище, на което вероятно ще бъде диагностициран като невменяем и следователно неподлежащ на екзекуция. Едно лечение в специализираното отделение може да го възстанови дотолкова, че да е в състояние да понесе наказанието си.
И така, Рон беше прехвърлен в специализираното отделение, където го настаниха в по-хубава килия с прозорец. Доктор Фостър смени лекарствата му и започна да следи как му ги дават. И макар че Рон изобщо не можеше да се нарече „здрав“, притихна и престана да изпитва непрекъснати болки.