Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Защо я защитаваш така ожесточено? Защо сега? - попита той озадачено и раздразнено.
- Виж, Крисчън, не мисля, че с Лийла ще си разменяме готварски рецепти или ще обсъждаме новите тенденции в плетиво и кройка. Но не очаквах да си толкова безсърдечен!
Погледът му пак се вледени.
- Казах ти преди много време. Аз нямам сърце.
Врътнах очи. Ето сега вече наистина се държеше като пубер.
- Това не е вярно, Крисчън. Не ставай смешен. Знам, че ти пука за нея. Ако не беше така, нямаше да плащаш за обучението й и за другите неща.
Изведнъж това се превърна в целта на живота ми - да го накарам да разбере. Беше повече от очевадно, че му пука. Защо го отричаше? Както отричаше любовта си към собствената си майка. О, господи, разбира се! Чувствата му към Лийла и към останалите подчинени бяха оплетени с чувствата му към родната му майка! „Обичам да пердаша малки брюнетки като теб, защото всички приличате на оная курва“. Нищо чудно, че беше полудял. Поклатих глава. Дали да не пусна едно съобщение на доктор Флин? Как беше пропуснал да види това?
Сърцето ми се изпълни с любов. Моето изгубено момче. Защо му беше толкова трудно да е състрадателен, човечен - а можеше да бъде такъв. И го показа, когато Лийла направи кризата. Той ме погледна с блестящи от гняв очи.
- Този разговор приключи. Да си вървим.
Погледнах си часовника. Беше четири и двайсет и три. Имах работа.
- Прекалено рано е - казах.
- Да си вървим у дома - настоя той.
- Крисчън, писна ми да спорим!
Той се намръщи, като че ли не разбираше.
- Знаеш ли - започнах да обяснявам бавно, - в един момент аз правя нещо, което не ти харесва, и после ти измисляш някакъв начин да ми го върнеш или да се сдобрим, не знам кое от двете, защото обикновено сексът след това е или умопомрачителен, или жесток и винаги перверзен. - Свих рамене уморено. Всичко това беше така объркано и така изтощително.
- Умопомрачителен? - попита той.
- В повечето случаи - да.
- Умопомрачителен значи? - попита той, а очите му вече блещукаха весело, с любопитство и голяма доза сласт. Разбрах, че се опитва да смени темата.
По дяволите! Не исках да обсъждаме това в съвещателната зала на СИП. Моето подсъзнание разглеждаше с отвращение изпилените си лакирани нокти и ме попита: „Защо повдигна въпроса тогава?“
- Знаеш. - Изчервих се, ядосана и на него, и на себе си.
- Мога само да гадая - прошепна той.
„Как се смениха ролите! Аз го нападам, критикувам го, обяснявам му, а той ме притиска като диво животно в ъгъла“.
- Крисчън, аз...
- Обичам да задоволявам желанията ти. - Той прокара нежно палеца си по долната ми устна.
- Така е - признах, а гласът ми странно защо премина в шепот.
- Знам - каза той меко, наведе се към мен и прошепна в ухото ми: - Това знам, това умея най-добре.
О, как хубаво миришеше! Изправи се и ме погледна с усмивка, а лицето му ми казваше: „Моя си“.
Свих устни, борех се със себе си, не исках да ми личи колко силно ми е повлиял допирът му. Толкова изкусно умееше да ме разсее от нещо болезнено или от нещо, което не искаше да обсъжда. „И ти му позволяваш!“ - излая подсъзнанието ми, вдигнала глава от „Джейн Еър“.
- Кое беше умопомрачителното, Анастейжа? - попита той с дяволито пламъче в очите.
- Списък ли искаш да ти направя?
- Има списък, така ли? - каза той, приятно изненадан.
„Ох, този мъж може да те доведе до лудост!“
- Е, белезниците... - капитулирах и за миг се върнах на яхтата, на сватбеното пътешествие.
Той хвана ръката ми и прокара палец по китката ми, там, където пулсът се усеща най-добре.
- Не искам да оставям следи по тялото ти.
Устните му се извиха в бавна сластна усмивка.
- Хайде вкъщи. - Каза го така примамливо...
- Имам работа.
- Вкъщи! - каза той по-настоятелно.
Гледахме се, димящо сивите му очи бяха забити в удивените ми сини, никой не отместваше поглед, никой не искаше да: отстъпи. Търсех в очите му някакъв отговор. Как можеше да се държи като откачен, като обезумял и в същото време да е толкова привлекателен и прелъстителен? Очите му ставаха все по-тъмни. Намерението му беше повече от видно. Той бавно погали бузата ми.