Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Подател: Анастейжа Грей
Относно: Гости
Дата: 6 септември 2011, 15:27
До: Крисчън Грей
Крисчън,
Аийла е тук. Иска да ме види. Ще се срещна с нея в присъствието на Прескот.
Ще използвам новите си умения в пляскането на шамари. Ако се наложи. При това ръката вече не ме боли.
Опитай се, но наистина се опитай да не се тревожиш!
Аз съм голямо момиче.
Ще ти се обадя след като си отиде.
А х
Анастейжа Грей, главен редактор на СИП
Пъхнах набързо блакберито в чекмеджето на бюрото. Станах, пригладих сивата си права пола и разкопчах още едно конче на сивата си копринена блуза, щипнах се по бузите, за да им придам малко цвят. Добре, готова съм. Поет дълбоко дъх, излязох от офиса и тръгнах към заседателната да се срещна с натрупалата печална слава Лийла, без да обръщам никакво внимание на песента на Шаде, с която телефонът свиреше нежно в бюрото ми.
Лийла изглеждаше много по-добре. Не по-добре, а истински привлекателна. Бузите й бяха розови, кафявите й очи грееха, косата й беше чиста и лъскава. Беше с бели панталони и бледорозова блуза. Стана веднага щом ме видя да влизам. С нея става и приятелката й - красиво тъмнокосо момиче с очи с цвят на брен-ди. Прескот седна в ъгъла, без да откъсва очи от Лийла.
- Благодаря, че отделихте време да се видим, госпожо Грей -каза тихо, но много отчетливо Лийла.
- Ммм... съжалявам за охраната. - Не се сетих какво друго да кажа.
- Това е приятелката ми Сузи.
- Здравейте. - Кимнах на Сузи. Тя изглеждаше като Лийла, Всъщност приличаше и на Лийла, и на мен. „0, не, още една!“
- Да - каза Лийла, като че ли беше прочела мислите ми. - Сузи също познава господин Грей.
И какво по дяволите се очакваше да кажа? Усмихнах се вежливо.
- Моля, седнете.
На вратата се почука. Беше Хана. Поканих я с жест, но знаех много добре какво ще каже.
- Извинете, че ви прекъсвам. Господин Грей е на телефона.
- Кажи му, че съм заета.
- Искам да ви кажа, че той е много... настоятелен. - Май беше уплашена.
- Да, сигурна съм, че е настоятелен. Би ли се извинила на господин Грей от мое име и му кажи, че ще му се обадя след малко.
Хана се поколеба.
- Хана? Моля те.
Тя кимна и бързо излезе. Обърнах се към двете момичета срещу мен. Гледаха ме с някакво страхопочитание. Беше ужасно неловко.
- Какво мога да направя за вас? - попитах.
Сузи проговори първа.
- Знам, че е малко странно, но аз също исках да ви видя. Жената, която успя да хване Крие...
Вдигнах ръка, за да я спра. Не исках да слушам това.
- Ясно, почва да ми се изяснява - казах.
- Ние сме от клуба на бившите подчинени - усмихна се тя, очите й грееха весело.
„Боже!“
Лийла ахна; изглеждаше едновременно отвратена и леко развеселена. Сузи сбърчи болезнено чело. Предположих, че Лийла я е сритала под масата.
И какво трябваше да кажа аз? Погледнах нервно Прескот. Тя стоеше все така безучастно, но очите й не се откъсваха от Лийла.
Сузи се опомни, изчерви се, кимна и стана.
- Ще изчакам на рецепцията. Това шоу не е мое, а на Лулу.
Със сигурност се чувстваше неловко.
„Лулу?“
- Добре ли си? - обърна се тя към Лийла, която й се усмихна. После Сузи се усмихна и на мен - широко, искрено, открито, и излезе.
Сузи и Крисчън. Не, не исках да мисля за това сега. Прескот извади телефона си от джоба и прие повикването. Явно беше на вибрация, защото не го чух да звъни.
- Господин Грей - каза Прескот и затвори очи, като да потисне силна болка. - Да, сър. - Стана и ми подаде телефона.
Врътнах очи.
- Да, Крисчън - казах, като се опитвах да прикрия раздразнението си, и излязох в коридора.
- Какви игри ми играеш, по дяволите? - почти викна той.
- Не ми крещи.
- Как да не ти крещя? - викна той още по-силно. - Дал съм изрична заповед, която ти както винаги пренебрегваш и за пореден път правиш каквото си искаш. По дяволите, Ана. Сега вече побеснях!
- Ще говорим за това, когато се успокоиш.
- И да не си помислила да ми затвориш телефона! - изсъска той.
- Дочуване, Крисчън. - Затворих и изключих телефона на Прескот.
Знаех, че имам много малко време с Лийла. Поех дълбоко дъх и влязох при нея. И двете ме гледаха с очакване. Подадох телефона на Прескот.
- И така, докъде бяхме стигнали? - обърнах се към Лийла. Очите й се разшириха. Да, очевидно умеех да го държа. Това ми се искаше да й кажа, но не го направих. Едва ли би искала да чуе точно това.
Лийла хвана крайчетата на косата си и започна нервно да ги усуква.
- Първо искам да се извиня - каза меко.