Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
„Еба си... Крисчън! - Гледах го и не можех да повярвам. - Какъв му е проблемът? Той не може да я ограничи в едната част на континента“.
- Да, разбирам - каза тихо Лийла.
- Добре. - Тонът му поомекна.
- Може да не е удобно за нея да лети точно сега. Има да си свърши работа тук - възразих в нейна защита.
Крисчън ме погледна и ме предупреди с леден глас:
- Анастейжа, това не те засяга.
„Разбира се, че ме засяга! Тя е в моя офис!“ Имаше нещо, което или не разбирах, или не знаех. Той просто не говореше разум-но. Това беше абсурд.
„Петдесет нюанса“ - изсъска подсъзнанието ми.
- Лийла дойде да види мен - казах ядно.
Тя обърна лице към мен, очите й бяха огромни.
- Бях получила инструкции, госпожо Грей. И не спазих изискванията. - Погледна ш притеснено и после очите й се върнаха на мен.
- Този Крисчън Грей познавам аз - каза тъжно и замислено.
Усетих как целият въздух се изпарява от дробовете ми, не можех да дишам. И той е бил такъв към нея през цялото време? Така ли се държеше с мен в началото. Не, не помнех нищо такова. Тя ми се усмихна меланхолично, събрала цялата самота на света в тази усмивка, и стана.
- Може ли да остана до утре? Полетът ми е на обяд - попита тихо.
- Ще пратя някой да те вземе в десет и да те закара на летището - отсече Крисчън.
- Благодаря.
- При Сузана ли си?
-Да.
- Добре.
Гледах го и не можех да повярвам. „Как може да й нарежда така? И откъде знае къде живее Сузана?“
- Довиждане, госпожо Грей. Благодаря ви, че ме приехте.
Станах и й подадох ръка. Тя я пое с благодарност.
- Довиждане. И късмет - казах, защото не знаех как по протокол се казва довиждане на бившите подчинени на съпруга ти.
Тя кимна, обърна се към него и каза:
- Довиждане, Крисчън.
Очите му за миг омекнаха.
- Довиждане, Лийла - каза тихо. - И не забравяй - доктор Флин.
- Да, сър.
Той й отвори вратата... и тогава тя спря и се обърна към него, а той я гледаше войнствено, изнервено.
- Радвам се, че си щастлив. Ти го заслужаваш - каза тя и тръгна, без да му даде възможност да отговори. Той се намръщи и кимна на Тейлър, който тръгна след нея към рецепцията. Крисчън затвори вратата и ме погледна някак несигурно.
- Да не си посмял да ми се караш! - изсъсках. - Обади се на Клод Бастил, сритай му задника или иди при Флин!
Ченето му увисна от изненада от гневния ми изблик.
- Ти обеща, че няма да правиш повече така - каза укорително.
-Как?
- Да ме предизвикваш.
- Не съм обещавала нищо подобно. Обещах да се опитам и да се съобразявам. Казах ти, че е тук. Прескот я претърси. Претърси и другата ти малка приятелка. Прескот беше тук през цялото време. И сега уволни горката жена, защото изпълни мое нареждане. Казах ти да не се тревожиш, но не, ето те! Не помня да съм получавала прословутия списък от папата с имената на хората, с които не трябва да разговарям. Не знаех, че си направил такъв списък! - Почти виках. Той ме изгледа с онова затворено изражение и след секунди устните му се извиха в усмивка.
- Списък от папата? - попита развеселен и определено облекчен. Нямах за цел да обръщам този разговор във веселба, но ето го - седи пред мен и се смее. И ме подлудява. Беше повече от болезнено да съм свидетел на разговора му с бившата. Как беше възможно да е толкова студен към нея?
- Какво те тревожи? - попита той.
- Ти! Защо беше толкова жесток с нея?
Той въздъхна и се размърда неудобно. Направи крачка към мен и се опря на масата.
- Анастейжа - промълви все едно съм дете. - Ти не разбираш. Лийла, Сузана, всички те... бяха приятно хоби, но това е всичко. Ти си центърът на моята вселена. И последния път когато ти и тя бяхте в една стая, тя беше насочила оръжие към теб. Не искам да те приближава.
- Но, Крисчън, тя беше болна.
- Знам. И знам, че сега е по-добре. Но не мога да й дам никакъв шанс. Това, което направи, беше непростимо.
- Но току-що ти го изигра точно по нейните правила. Тя искаше да те види и знаеше, че ще дойдеш веднага, ако се появи тук!
Той сви рамене, все едно изобщо не му пукаше.
- Не искам да се мърсиш с моето минало.
- Крисчън... ти си това, което си, точно заради живота, който си живял, заради живота, който живееш сега. Това, което засяга теб, засяга и мен. И аз те приех такъв, какъвто си, когато се съгласих да стана твоя съпруга. Защото те обичам.
Той застина. Знаех, че му е трудно да чуе всичко това.
- Тя не ми направи нищо лошо. Тя също те обича.
- Не ме интересува.
Гледах го смаяно. От думите му, и от факта, че все още има с какво да ме смае. „Този Крисчън Грей познавам аз“. Думите на Лийла кънтяха в съзнанието ми. Начинът по който реагира... така студено, беше толкова различен от поведението на мъжа, когото бях успяла да опозная и да обикна. Сетих се колко съжаляваше, когато разбра, че е направила онази криза, когато мислеше, че той е допринесъл за това й състояние, за болката му. После се сетих, че беше къпал и нея, както беше къпал мен, и едва преглътнах. Стомахът ми се сви болезнено. Догади ми се. Как може да каже, че не му пука? Тогава бе проявил разбиране. Но сега? Какво се беше променило? Понякога не можех изобщо да го разбера. Начинът, по който мислеше, светът, в който живееше, бяха така различни от моите разбирания.