Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Това влизаше ли в списъка, госпожо Грей?
Лежах на леглото в полусъзнание, по корем, на нашето легло. Крисчън галеше дупето ми. Беше се опрял на лакът до мен.
- Мхм.
- Това „да“ ли означава?
- Мхм. - Усмихнах се.
Той се засмя и ме целуна отново. Бавно и мързеливо се обърнах към него.
- Е? - попита той.
- Да - в списъка е, но списъкът е дълъг.
Лицето му грейна и той ме целуна отново.
- Добре. Ще вечеряме ли? - Очите му грееха от любов. Беше в прекрасно, шеговито настроение.
Кимнах. Бях адски гладна. Погалих косъмчетата по гърдите му.
- Искам да ми кажеш нещо - прошепнах.
- Какво?
- Но ми обещай да не се ядосваш.
- Кажи, Ана.
- Кажи ми, че ти пука.
Цялото му изражение се смени. Нито следа от доброто настроение и хумора.
- Искам да признаеш, че ти пука. Защото този Крисчън, когото познавам и обичам... на него би му пукало.
Той не помръдна, очите му не се отделяха от моите и видях вътрешната му борба, все едно ставаше дума за Соломоновото решение. Отвори уста да каже нещо, после се отказа. През лицето му като светкавица мина... болка... може би.
„Кажи го!“ - молех го наум.
- Да, да, пука ми, загрижен съм! Доволна ли си сега? - Гласът му беше като шепот.
„Слава богу!“
- Да, щастлива съм! Много!
Той обаче не се усмихваше.
- Не мога да повярвам, че говоря с теб, тук, в нашето легло за... Сложих пръст на устните му.
- Не, за нищо не говорим. Хайде да ядем. Гладна съм.
Той въздъхна, поклати глава и каза:
- Вие ме омагьосвате и озадачавате, госпожо Грей.
- Това е добре. - Целунах го.
Подател: Анастейжа Грей Относно: Срещата по запълване на списъка Дата: 9 септември 2011, 09:33 До: Крисчън Грей
Това беше върхът или може би над него :й А х
Анастейжа Грей, главен редактор на СИП
Подател: Крисчън Грей Относно: Кажи ми нещо ново Дата: 9 септември 2011, 09:42 До: Анастейжа Грей
Не спираш да го повтаряш от три дни.
Последно? На върха или над него?
Или... да пробваме нещо друго?
Крисчън Грей Запален по тази игра.
Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Седях ухилена пред монитора. Последните няколко вечери бяха много... забавни. Всичко беше спокойно. Лийла беше забравена. Не бях събрала куража да го питам дали картините й още висят из апартамента, а и честно казано, не ми пукаше. Телефонът ми звънна и отговорих веднага: очаквах да е Крисчън.
-Ана?
-Да?
- Ана, мила, бащата на Хосе съм.
- Господин Родригес! Здравейте! - Мозъкът ми завря. Защо ми се обаждаше бащата на Хосе?
- Миличка, съжалявам, че те притеснявам на работа. Става дума за Рей. - Гласът му беше колеблив.
- Какво има? Какво се е случило? - Сърцето ми беше в гърлото.
- Рей претърпя злополука.
„О, татко!“
- В болницата е. Ела бързо.
- Какво се е случило, господин Родригес? - Задушавах се от сълзи. „Рей! Миличкият ми Рей! Милият ми татко!“
- Катастрофира..
- Идвам... Тръгвам веднага. - Едва дишах от ужас.
- Местят го в Портланд. С хеликоптер. Сега тръгвам натам. О, Ана, не видях колата. Просто не я видях... - И гласът му се пречупи.
„Господин Родригес? Не!“
- Ще се видим там - каза той със задавен глас и затвори.
Ужас - черен и болезнен - сви гърлото ми. Не можех да изплувам над него. Рей! Не! Не! Поех дъх, вдигнах слушалката и се обадих на Роч. Той отговори на второто позвъняване.
- Да, Ана?
- Джери, баща ми...
- Какво се е случило, Ана?
Обясних бързо.
- Тръгвай. Разбира се! Трябва да заминеш. Надявам се да се оправи.
- Благодаря. Ще се обадя пак. - Треснах телефона, но точно в този момент не ми пукаше от нищо.
- Хана! - викнах и усетих паниката в гласа си. Тя влезе веднага, а аз вече прибирах нещата си, събрах разни документи и ги наблъсках в куфарчето.
- Какво е станало? - Тя ме погледна притеснено.
- Баща ми е катастрофирал. Трябва да тръгна веднага. Отложи всичките ми срещи за днес. И за понеделник. Ще се наложи да довършиш сама презентацията на електронната книга. Ще намериш всичко във файла. Къртни да ти помогне, ако се налага.
- Надявам се всичко да е наред. Не се тревожи за работата. Ще се оправим - каза тя.
Пребледнялото й лице, загрижеността й едва не ме сринаха.
„Татко!“
Грабнах сакото и куфарчето и хукнах навън. Като ме видя, Сойър скочи.
- Госпожо Грей? - Беше крайно изненадан от внезапната ми поява.
- Заминаваме за Портланд. Веднага. Баща ми е катастрофирал.
- Господин Грей знае ли?
- Ще му се обадя от колата.
Щом се качих в аудито, извадих телефона от чантата си и набрах мобилния на Крисчън.