Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Ще имаш възможност да го видиш.
- Предположих. Знам колко обсебващ и контролиращ може да е. - Тя се усмихна.
Значи това е бил планът й. Умна жена. „Или просто умее да манипулира добре“ - обади се подсъзнанието ми.
- Затова си тук, да го видиш, нали?
-Да.
- Разбирам. - А Крисчън действаше точно по плана й. С нежелание трябваше да призная, че тя го познава наистина добре.
- Той изглеждаше много щастлив. С вас - каза тя.
„Моля?“
- Откъде имаш наблюдения?
- Нали бях в апартамента - добави тя предпазливо.
„О, по дяволите! Как мога да забравя такова нещо?“
- Често ли си ходила там?
- Не, но той беше толкова различен...
Дали исках да слушам всичко това? Обзе ме внезапна паника и изтръпнах, като се сетих за времето, когато тази жена беше само една невидима сянка в апартамента ни. Мозъкът ми завря.
- Знаеш, че това е незаконно. Да влизаш в частна собственост.
Тя кимна и заби поглед в масата. Пак прокара пръст по ръба й.
- Беше само няколко пъти и имах късмет, че не ме хванаха. И трябва да говоря с господин Грей за това. Можеше да ме хвърли в затвора.
- Не мисля, че би направил такова нещо.
Изведнъж в коридора настана ужасна суматоха и разбрах, че Крисчън е дошъл. Секунди след това той нахлу в стаята и преди да затвори Вратата успях да уловя погледа на Тейлър, който остана отвън. Устните му бяха свити в тънка черта и не отвърна на леко кривата ми усмивка. „Господи, дори той ми е ядосан!“
Пламналите очи на Крисчън заковаха на стола първо мен, после Лийла. Общото впечатление, което създаваше, беше това на тиха увереност, но аз знаех по-добре, а предполагам, и Лийла, какво донесе с влизането си. Зловещият студен блясък в очите му го издаваше. Ярост, бяс, колкото и да ги прикриваше. Сиво сако, разхлабена вратовръзка, разкопчано горно копче, едновременно официален и секси. Косата му беше много рошава, само можех да предположа колко пъти е прокарвал ръце през нея.
Лийла погледна нервно към масата, заби поглед в ръба и пак прокара пръст по него. Крисчън погледна мен, после нея и накрая Прескот.
- Ти - каза й с мек глас. - Уволнена си. Излизай. Веднага.
„О, не, това е толкова несправедливо!“
- Крисчън... - Понечих да стана.
Той вдигна показалеца си към мен.
- Недей. - Гласът му беше така зловещо тих и мек, че веднага се отказах от намерението си да ставам и да се обаждам и се залепих за стола. Прескот наведе глава и с бърза крачка излезе.
Крисчън затвори вратата след нея и тръгна към масата. „Мамка му! Мамка му! Мамка му!“ И за всичко бях виновна аз. Крисчън застана срещу Лийла, опря длани върху масата и се наведе напред.
- Чий го търсиш тук? - изръмжа.
- Крисчън! - опитах се да възразя. Той не ми обърна никакво внимание.
- Е, чакам отговор! - продължи да ръмжи срещу нея.
Лийла го погледна плахо през дългите си мигли, очите й бяха
широко отворени, лицето й сиво като пепел. Руменината по бузите й бе изчезнала.
- Исках да те видя, а ти не искаше да говориш с мен - прошепна тя.
- И дойде да тормозиш жена ми? - Гласът му беше толкова тих, че едва чувах какво казва.
Лийла заби поглед в масата.
Той се изправи и каза:
- Лийла, ако още веднъж се доближиш до жена ми, ще прекъсна цялата си финансова помощ. Лекари, училища, застраховки - всичко! Край! Изчезва! Разбираш ли?
- Крисчън - опитах пак, но той ме накара да млъкна само с поглед. Защо беше така неразумен? Каква логика само! Изпитах болезнено състрадание към горкото момиче.
- Да - каза тя много тихо.
- Какво прави Сузана на рецепцията?
- Просто дойде с мен.
Той прокара ръка през косата си и я изгледа зловещо.
- Крисчън, моля те - започнах да го умолявам. - Лийла дойде просто да се извини. И да ти благодари. Това е всичко.
Той не ми обърна никакво внимание. Цялата му злост и ярост беше съсредоточена върху Лийла.
- При Сузана ли живееше, докато беше болна?
-Да.
- Тя знае ли какви ги вършиш, докато живееш в квартирата й?
- Не, тя беше на почивка.
Той прокара палец по долната си устна.
- Защо искаш да ме видиш? Знаеш много добре, че всички твои питания трябва да минават през Флин. Имаш ли нужда от нещо? - Гласът му беше омекнал. Съвсем мъничко.
Лийла пак прокара пръст по масата.
„Престани да я тормозиш, Крисчън!“
- Трябваше да знам. - И за първи път го погледна в очите.
- Какво да знаеш? - излая той.
- Дали си добре.
- Дали съм добре? - попита той със зейнала от учудване и раздразнение уста.
-Да.
- Добре съм. Ето, отговорих ти. Сега Тейлър ще те закара до Сий Так, за да се прибереш, и ако направиш и една-единствена крачка от Мисисипи на север, всичко заминава на секундата. Разбрано?