Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Нищо, сам си отговорих, подир което се обадих в казиното, поръчах хеликоптера, заведох Кайли да си купи някоя и друга дрешка, после взех краткосрочния заем от федералното правителство и се запътих към хеликоптерната площадка.

И ето че само след шест часа бях в безпътица в Титърбъро, в някакъв порутен хангар, с малолетна, а след малко — и в нарушение на вечерния час. Това, че съм в Ню Джърси, рекох си, е най-малкото ми прегрешение пред закона.

— Значи ли това, че няма да ходим? — изчурулика Кайли.

Погледнах часовника си и тъжно поклатих глава:

— Не знам, Кайли. Наближава девет, а трябва да се прибера до дванайсет.

— Жалко — нацупи се тя.

— Жалко наистина — съгласих се и кимнах съчувствено, след което се замислих дали пък вечерният ми час всъщност е истински вечерен час, а? Строго погледнато — да. Но на практика… — не. Особено пък в неделя вечер, когато подобно безобидно нарушение (като моето) може и изобщо да не бъде забелязано. Е, съществува вероятността фирмата, която следи местонахождението ми, да се обади на моя попечител Пат Мансини, но Пат е свестен мъж и просто ще реши, че гривната сигурно се е повредила. Че нима тези устройства не се повреждат често? Напротив. Пък и на него му е пределно ясно, че сътруднича в качеството ми на свидетел с федералните власти (на страната на справедливостта).

В този момент се появи усмихнатият пилот:

— Повреда в горивомера, нищо повече — заяви с облекчение. — Добрата новина е, че до двайсет минути ще го оправят.

Кайли сграбчи десницата ми и започна да я друса нагоре-надолу, един вид „Урааа! Урааа! Значи все пак ще стигнем до Атлантик Сити!“.

— А коя е лошата? — попитах, подготвен от горчивия си опит.

— Ами късно тръгнахме тази вечер — сви рамене пилотът — и смяната ни с помощника свърши. Ще трябва да изчакаме нов екипаж. Ще пристигнат след по-малко от час.

— Какво означава това? — Запита Кайли, объркана и натъжена.

Идеше ми да й кажа: „Това означава, че такива неща се случват вечно, щом пътуваш с бившия Вълк от Уолстрийт. Щом нещо може да тръгне накриво — задължително тръгва накриво!“. Но вместо това рекох:

— Значи, че ще има да повисим тук още известно време.

— И не тръгваме веднага, така ли? — и пак се нацупи.

Изгледах я и свих рамене.

— Чакай малко да помисля. — И пак си преговорих сценария. Явно беше, че няма да спя с Кайли — прекалено е млада. От друга страна обаче, бях доста добър комарджия и имаше вероятност да спечеля някой и друг долар! — Има ли тука някъде телефон? — попитах пилота.

Посочи ми с пръст автомата на стената.

Благодаря, рекох, и само след секунда оставих съобщение в гласовата поща на Пат Мансини, в което обяснявах, че съм закъсал „в града“, без да уточнявам кой точно, и че ще се прибера или късно през нощта, или рано сутринта. Окачих слушалката и се втренчих в телефона. Дали не сбърках? Не! — рекох си. На Патрик ръцете му са пълни с убийци и изнасилвачи, а аз така или иначе вече съм решил да не спя с Кайли. И с тази мисъл се върнах при Кайли и й се усмихнах благо.