Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Станала е някаква грешка — рекох. — Когато се обадих днес следобед, изрично помолих да ме свържат с „Тръмп Касъл“.

— Сигурно е станала грешка — хвърли ми той ослепителна усмивка. — Редовно се случва. Е, и ние сме част от семейство Тръмп все пак, нали така?

— Станало ли е нещо? — попита Кайли. — Виждаш ми се ядосан.

Сграбчих ръката й и я задържах в своята.

— Всичко е наред сладурче. Малка грешка само. Нещо съвсем нормално, когато пътуваш с мен.

А Кайли се разкикоти като ученичка.

— Между другото — обяви сервилният посрещач, — тази вечер видях вашия стар приятел Елиът Лавин. Направо съсипва конкуренцията по масите!

— Искаш да кажеш, че играе в казиното? — попитах, не вярвайки на ушите си.

— Да. Изненадва ли ви? Нима не е компулсивен комарджия?

— Е, разбира се — кимнах бавно. — Но последно чух за него, че бил без пукната пара.

А посрещачът поклати глава и се засмя:

— Е, вече не е — рече с глас на човек, който всичко знае. — Пак изкарва милиони. Притежава някаква хип-хоп модна линия, май се казва… Fat Farm67.

— О! Знам я Phat Farm! — намеси се Кайли, амбициозната бъдеща манекенка.

— Ти пък за какво си ходила на дебела ферма? — не се сдържах да я попитам.

Пусна ръката ми и ме перна по рамото.

— Не става дума за такава ферма, глупчо! Пише се P-H-A-T, което на жаргон значи куул, готин. Например: „Тая мацка е phat!“ или „Това казино е phat!“.

— Май е права — каза посрещачът.

— И аз така мисля — съгласих се и се усмихнах на сияещата Кайли, която попита:

— И кой е този Елиът Лавин?

Спогледахме се с посрещача.

— А, един стар приятел — рекох небрежно. Дължи ми два милиона шибани долари, които възнамерявам моментално да си взема! Доста колоритна личност!

— О — рече Кайли, явно не знаейки за кого става дума. — Трябва да е интересна личност.

Пак се спогледахме с посрещача, а само пет минути по-късно вървяхме с Кайли през казиното, хванати под ръка като двама млади влюбени. Тя не спираше да върти глава във всички посоки, да се блещи на игралните маси, на игралните автомати, на огледалата и блиц лампите. Лицето й притежаваше онова шашардисано изражение, което може да се види, когато петгодишно селянче от щата Айова стъпи за пръв път на „Таймс Скуеър“.

С уверена крачка я поведох право към една маса за крапс68.

Около нея стояха шестима мъже, до един с отчаяното изражение на дегенерати комарджии.