Величие и падение на куртизанките

Юлските дни на 1830 година с разразилата се страхотна буря така заглушиха събитията, станали преди това, интересът към политиката погълна дотолкова Франция през шестте последни месеца, че днес никой не си спомня, или едва си опомня, за онези лични, съдебни и финансови катастрофи (колкото и необикновени да са били те), които съставляват ежегодната храна за любопитството на парижаните и които не липсваха през шестте първи месеца на тази година. Необходимо е следователно да се отбележи колко много бе развълнуван Париж, макар и за кратко, от новината за арестуването на някакъв испански свещеник в дома на една куртизанка, както и за арестуването на елегантния Люсиен дьо Рюбампре, годеник на госпожица дьо Гранлийо, задържан на шосето за Италия, в село Грез, и двамата със свещеника обвинени в преднамерено убийство, от което можели да спечелят седем милиона; защото скандалът от този процес надмина за няколко дена необикновения интерес към последните избори при Шарл X.

Това наказателно дело се дължеше отчасти най-напред на тъжбата, подадена от барон дьо Нюсенжан; после Люсиен, чието назначаване за частен секретар на първия министър предстоеше, занимаваше най-висшите кръгове на парижкото общество. В парижките салони не един младеж си спомни, че е завиждал на Люсиен, когато на него именно се бе спряло вниманието на хубавата херцогиня дьо Мофриньоз, а всички жени знаеха, че по онова време от него се интересуваше госпожа дьо Серизи, съпруга на един от първите държавни мъже. Накрая, красотата на жертвата беше широко известна в различните светове; съставляващи парижкото общество; в светските среди, във финансовите кръгове, в света на куртизанките, сред младежите, в литературните среди. Ето защо от два дни Париж говореше за арестуването на тези двама души. Следователят, господин Камюзо, на когото бе поверено това дело, видя в него възможност да напредне; за да процедира с цялата възможна бързина, той бе наредил, щом доведат Люсиен дьо Рюбампре от Фонтенбло, двамата подследствени да бъдат преведени от „Ла Форс“ в „Консиержри“. А тъй като абат Карлос и Люсиен бяха прекарали, първият — само дванадесет часа, а вторият — само половината на нощта в „Ла Форс“, излишно ще бъде да описваме този затвор, който оттогава е напълно преустроен; колкото до особеностите, свързани с постъпването в него, все едно би било да повтаряме това, което щеше да стане в „Консиержри“.