Черната призма [bg]

— Хм. Мислех, че жълтият е лош избор за строителен материал, след като е толкова нестабилен. — Кип изведнъж се сети защо всъщност досега бе мълчал. Колкото повече говореше с Лив, толкова по-естествено би било да заговори за дома. И по-неестествено да не споменава нищо за него. В момента, щом стигнеха дотам, щеше да се наложи да ѝ съобщи, че баща ѝ е мъртъв, и приятната лекота от нейната компания щеше да изчезне. Тя щеше да се превърне от тази ведра, сияеща млада жена с трапчинки в съкрушено сираче.

— Наистина е лош избор — каза Лив. — Точно затова е толкова смайващо. — Тя го задърпа към входа на кулата и Кип изведнъж се усъмни дали иска да напусне сигурността на синьо-жълтата пътека.

„Да бе, само преди минути се страхувах да стъпя на нея, а сега не искам да се махна.“

— Жълтият луксин обикновено е най-нестабилният. И при най-малкото движение се разтваря обратно в светлина, като вряща вода, която се изпарява. Точно затова го наричат „ярка вода“. Но помниш ли когато онзи арфист свири в Ректън преди няколко години и след всяка песен спираше, за да си настрои арфата?

Кип кимна.

— Аз не усещах никаква разлика. — Това бе опасна територия, да говорят за нещо у дома, но ако успееше да я накара да бърбори, докато не му се подкосят краката от изтощение, може би щеше да отложи съобщаването на новините с още един ден.

— Важното е — каза Лив, — че той усещаше кога тонът на арфата му е фалшив дори съвсем мъничко. Макар че никой друг не можеше да го усети. Някои хора могат да правят същото със светлината. За да създадеш луксин от какъвто и да е цвят, трябва да нацелиш правилната нота в цвета, иначе той изобщо няма да се образува. Ако си в тон само приблизително, е много по-вероятно луксинът да се разпадне. Голяма част от грешките могат да бъдат компенсирани с повече воля, но е нужен наистина специален човек, за да го направи.

— Това има ли нещо общо със суперхроматите? — попита Кип. Имаше чувството, че най-после започва да сглобява нещата.

— Да. — Тя изглеждаше изненадана, че е чувал за тях. — Не смяташ да стоиш цяла нощ, нали?

— О… — Кип я последва в кулата.

— Суперхроматите могат да виждат по-фини разлики в цвета от повечето хора.

— Ти суперхромат ли си? — попита Кип.

— Да. Почти половината жени са суперхромати.

— Но не много от мъжете.

— В целия Хромарий има само десет мъже суперхромати.

А, затова значи наставница Крантата го бе нарекла изрод.

— Това не ми се струва честно — каза Кип.

— Какво общо има честността? Ето ти например си синеок и ще можеш да притегляш повече от мен. Тук изобщо не става дума за честно или нечестно.

Кип се намръщи.

— Значи трябва да си суперхромат, за да накараш жълтото да се задържи?

— Накратко, да. Всъщност даже суперхроматията си има степени. Ти издържа изпита за суперхромат и там имаше може би сто плочки с фина разлика в нюансите, нали? Представи си, че плочките са хиляда и разликата е още по-фина. За да направиш устойчиво жълто, трябва да издържиш такъв изпит — и освен това да можеш да притегляш жълто в тази съвсем тясна ивица от спектъра. Резултатът обаче е луксин, по-здрав от всеки друг.