Черната призма [bg]

„Тя ме мисли за сладък. Сладък! Пфу!“

Лив нагласи противотежестите на асансьора, поколеба се за миг — сигурно беше изненадана колко тежест трябва да добави заради Кип — и добави още. След няколко секунди летяха нагоре, подминавайки десетки ученици. Накрая спряха и излязоха в просторно фоайе, от което тръгваше един от прозрачните тунели, свързващи централната кула с всички други.

Кип погледна Лив и вдигна вежди.

— Моята квартира е в жълтата — каза тя. — Жълтото се намира по средата на спектъра, затова влиза в обхвата на бихромите и полихромите по-често от останалите цветове. Ето защо в жълтата кула има повече квартири за бихроми. В Кулата на Призмата няма място за тях. Страх ли те е от високото?

— Обикновено не — отвърна неспокойно Кип.

— А, значи можеш да говориш!

— Мога и да падам — изсумтя той.

— Всичко ще е наред, гарантирам ти — рече Лив и тръгна по тръбата.

Тя бе широка четири крачки и се състоеше от син луксин, толкова тънък, че бе почти прозрачен. Пътеката под краката им беше от по-дебел син, подсилен с тесни ивици жълт. Изглеждаше невъзможно тънка. Както бе видял Кип от далеч, далеч долу, тази пътека бе свързана с Кулата на Призмата само на две места: от източната страна и тук, от западната. Насочваше се по права линия към зелената кула, разположена точно на запад от Кулата на Призмата, и на половината път се пресичаше с кръгова пътека от почти прозрачен луксин. От този кръг като спици се протягаха разклонения към всяка от шестте кули.

Лив отведе Кип до една от пресечните точки на кръга и спиците — мястото, намиращо се най-далеч от всякаква опора. Подскочи няколко пъти и каза:

— Ето, виждаш ли, напълно безопасно е. — Засмя се. — Сега опитай ти.

— Де да знам — рече Кип. Ако някога успееше да преодолее страха си, гледката оттук горе бе величествена. Разбира се, беше трудно да зяпаш някакви си там магически кули, когато имаш до себе си Лив. — Добре де — съгласи се плахо той. Не искаше да я разочарова.

„Разбира се, ако счупя тази тъничка пътека, разочароването и за двама ни ще е кратко.“

Подскочи добросъвестно няколко пъти, като се стараеше да се приземява възможно най-лекичко, на пръсти, и да убива цялата сила на удара с коленете си.

— О, хайде по-сериозно — рече Лив.

Кип въздъхна и подскочи толкова високо, че му се стори, че ще докосне с глава тавана. При приземяването му се раздаде силен пукот.

Той разпери ръце, търсейки нещо, за което да се улови, а сърцето му спря да бие. Тъкмо щеше да се метне към перилата, когато видя лицето на Лив.

Тя прихна и закри устата си с ръка.

— Ужасно съжалявам — каза. — Не биваше. Това е нещо като традиция за новите ученици, а Призмата иска да минеш през пълната програма.

Кип погледна ръцете ѝ. Те сякаш държаха нещо невидимо. Присви очи и видя, че тя стиска счупена пръчка от надвиолетов луксин.

Кип се изкиска. Прозвуча само малко насилено.

— Погоди ми традиционния номер, а? Мисля, че аз пък оставих традиционна локвичка.