![Черната призма [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/2/9/chernata-prizma-bg-download.jpg)
Черната призма [bg]
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-484-0
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черната призма [bg]». Краткое содержание книги:
В същото време някъде на юг самозван крал се обединява с тайнствен чародей, за да се опълчи на съществуващия ред. Тласкан от омраза към хората, тъпкали родната му страна дълги години, той не ще се спре пред нищо, за да постигне целите си — дори ако това означава безмилостни кланета или съюз с магически изчадия.
А в недрата на най-могъщата магьосническа твърдина един затворник търпеливо замисля своето бягство и крои отмъщение.
— Значи издържах изпита? — попита тихо Кип.
— Издържа го. Гордея се с теб.
Последваха нови овации и за нула време стаята се изпълни с роби, които носеха вино, бренди, специални сладкиши, плодове, меса и бонбони.
Гавин пусна момчето, което го гледаше объркано, сякаш не можеше да повярва на изречените от него думи. Това също бе част от магията. Кип току-що бе минал за първи път през емоционалните ефекти от всяка част на спектъра. Още не знаеше какво да прави с остатъците. За това бе нужно време. Гавин се обърна към вратата и махна на Аливиана да влезе.
— Кип — каза той. — Имам изненада за теб. Тази девойка ще е твоя наставница. Ще ти обясни как стават нещата и ще те научи на някои от основните принципи, преди да тръгнем. Позволи ми да ти представя…
— Лив?! — възкликна Кип, когато момичето се появи иззад Гавин.
— Кип!
— Защо не го заведеш в стаята му, Лив? — рече Гавин. — И помни какво ти казах.
Кип бе замаян, затова Лив го хвана за ръка и го обърна, за да го поведе към вратата. Там без съмнение щеше да се е събрала тълпа. Нямаше нужда Кип да мисли, че ставащото не е съвсем обичайно.
— Защо не минете отзад? — предложи Гавин, обърна се и изстреля малко надвиолетово към отсрещната стена. Част от нея се отвори на скрити панти.
Лив изведе Кип през задната врата.
През предната влязоха командир Железни и лукслорд Черни.
— Лукслорд, наставнице, командире, магистри — каза Гавин, като махна дружески с ръка, за да покаже, че в момента е прекалено зает, за да говори с Железни или лукслорд Черни. Тръгна към задната врата. Трябваше да вземе Кип веднага. Беше грешка, че го прати горе, вместо да му заповяда да чака пред стаята.
Пристъпи през вратата, като вече съставяше наум писмото, което щеше да остави на Бялата, и едва не се блъсна в един тъмнокож сериозен дребосък в робски одежди. Позна го и сърцето му се сви.
— Поздрави, лорд Призма — каза дребният мъж. Кърпата на главата му бе колосана толкова силно, че почти не помръдна, докато кимаше. Мъжът бе бивш парийски законовед, пленен от илитийски пирати, поробен и в крайна сметка продаден на Андрос Гайл. Дискретен и с блестящ ум, той бе дясната ръка на Андрос Гайл от двайсет години. — На баща ви започва да му омръзва от вашето протакане. Настоява да се явите в покоите му незабавно.
При Андрос Гайл „незабавно“ означаваше вчера. Със свито сърце, Гавин каза:
— Заведи ме при него.
46.
Кип последва Лив Данавис по един тесен коридор и в някакъв асансьор. Главата му още се въртеше, а в чувствата му цареше хаос, който му се струваше не съвсем вътрешен, сякаш отнякъде са му били наложени допълнителни емоции. Усещаше го като нещо чуждо. Може би беше просто защото бе видял Лив. Знаеше, че тя е в Хромария, и се бе надявал да я види още откакто бе разбрал, че идва насам, но да я види в действителност бе съвсем друга работа.
Майстор Данавис му бе давал да чете много от писмата ѝ, затова в известен смисъл Кип нямаше чувството, че са минали цели две години. Само че тогава тя бе на петнайсет, а той на тринайсет. Явно оттогава бе пораснал, защото най-после бе по-висок от нея. Разбира се, все още бе и около три пъти по-широк. А тя изглеждаше дори още по-красива.
Докато го водеше по коридора към асансьора, Лив не каза нищо. Кип се радваше на тишината. Не мислеше, че би могъл да си раздвижи езика. Странна тиха радост и покой го бяха обзели, щом я видя. Спомни си как, когато тя бе на четиринайсет, из селото бе плъзнал слух, че ще я сгодяват за Гед, сина на алкалдесата. Малко по-късно Лив замина за Хромария и Кип почувства облекчение. Беше му се струвала прекалено добра за Ректън. Но макар да бе сигурен, че тя изобщо не се е сещала за него оттогава, все пак му липсваше. Беше като слънцето, минаващо над главата му, и той обръщаше лице към нея при преминаването ѝ, сгрят от нейното присъствие, но без да дръзва да се надява на нещо повече. Когато майстор Данавис бе споделил с него, че Лив си има неприятности с някакво момиче в Хромария, на Кип му се прииска веднага да отиде там и да убие виновницата, а после да се върне пак у дома.
Сега, като гледаше как вълнистата ѝ коса се полюшва и подскача около раменете ѝ, се чувстваше сякаш е застанал отново под слънчевите лъчи след дълга зима.
Кип не искаше думи. Отвореше ли си голямата уста, със сигурност щеше да оплеска всичко. Просто я гледаше как върви и подръпваше неловко нагоре панталоните си, докато тя крачеше напред целеустремено, уверено, спокойно, в хармония с обкръжението си.
— Май се загубих — каза Лив. Погледна към коридорите вляво и вдясно, които изглеждаха досущ еднакви, и прехапа устна.