Кралят на зимата

Галахад посече двама души, които се опитваха да минат покрай нас. След това аз видях, че улицата зад нас се изпълва с франки, развели черните си наметала.

— Назад — викнах аз и помъкнах Галахад след себе си.

— Остави ме да се бия! — кресна той и се опита да се освободи от мен и да посрещне следващите двама, които идваха нагоре по тесните каменни стъпала.

— Ще те оставя да живееш, глупако — викнах му аз и го блъснах зад себе си. Направих лъжливо движение с копието си вляво, франкът пред мен се заблуди и аз забих острието в лицето му. Пуснах дръжката на копието, посрещнах удара на втория франк с щита си, извадих Хюелбейн и изненадващо мушнах противника си под щита право в слабините и той се затъркаля по стъпалата, а кръвта пълнеше ръцете му, притиснати към жестоката рана.

— Ти знаеш как да ни измъкнеш от града! — викнах аз на Галахад. Зарязах си копието и забутах Галахад назад по-далече от опиянените от сражението франки, които се катереха нагоре по стъпалата. В началото на стълбите имаше грънчарски дюкян и независимо от обсадата стоката все още стоеше отпред наредена на тесни маси под платнен навес. Аз обърнах една маса пълна с гърнета и вази, които се търкулнаха в краката на франките. След това дръпнах навеса и го хвърлих върху главите им.

— Води ни! — изкрещях аз.

Имаше улици и градини, които само жителите на Инис Трийбс познаваха, и ако искахме да избягаме, щяха да ни трябват точно такива тайни пътеки.

Нападателите вече бяха пробили и през главната порта и сега се опитваха да ни отрежат пътя към Кълхуч и неговите хора. Галахад ни поведе нагоре, зави наляво в някакъв къс тунел, който минаваше под един храм, след това преминахме през някаква градина и продължихме нагоре, докато стигнахме до стената на резервоар за дъждовна вода. Под нас градът се гърчеше в ужас. Франките чупеха вратите и отмъщаваха за другарите си, убити край крепостната стена. Виеха деца и замлъкваха, покосени от меч. Видях един франкски воин, огромен мъж с рога на шлема, който притисна четирима от защитниците и ги посече с брадва. Димяха подпалени къщи. Градът беше изграден с камък, но имаше много мебели, покривните греди, намазани с катран, също бяха от дърво. Те бяха достатъчни, за да подхранват огъня. В морето, където прииждащият прилив поглъщаше пясъчните брегове, виждах крилатия шлем на Ланселот да проблясва в една от трите бягащи лодки, а над мен, потънал в розовото сияние на залязващото слънце, изящният дворец очакваше последния си миг. Вечерният ветрец раздуха сивия дим и изду бялата завеса, която висеше на един от прозорците.