Убийството на султана

Пеями повече не се обади, слушайки възторжено разказа, прислонен до съпругата си.

Тахир Хакъ показа насреща ни:

– Вероятно корабите били изкарани по тази стръмнина.

Всички се обърнахме да погледнем претъпканото с коли

шосе по нанадолнището от стадиона.

– Не, тогава не е имало път – поясни професорът. – Вероятно това е било море. Сигурно са теглили корабите от мястото на сегашния паркинг. Наистина е доста стръмно обаче…

Разказът беше толкова впечатляващ, че не се сдържах да изкажа мнението си:

– Както знаете, професоре, някои историци твърдят, че корабите са били прекарани през стръмнината на Топхане67. Смятат, че са минали близо до сегашния Асмалъмесджит и са свалени към Касъмпаша68.

Присви очи и отметна леко глава, сигурен в себе си:

– Не мисля така. Да, въпросният път скъсява разстоянието, но има един проблем. Генуезците, на които не можело много да се разчита, веднага биха забелязали трескавата дейност и биха съобщили на византийците. Защото трасето лесно можело да се наблюдава от кулата на Галата, тогава Кулата на Христос. Онзи залив е доста далеч от Галата. Поради това по-голяма е вероятността чудовищното пътешествие на корабите на Мехмед по сушата да е започнало оттук. Според някои корабите били свалени от корабостроителница в околностите на Тепебашъ или Касъмпаша… За съжаление не разполагаме с данни, потвърждаващи това твърдение… Но нека се върнем към историята… След поражението в морето чевръстият падишах веднага пристъпил към действие. Първо назначил Хамза бей на мястото на капитан Балтаоглу, после свикал най-изтъкнатите офицери от флота и наредил да проправят път оттук до Касъмпаша. Заповядал пътят да се настели с греди, по които да се прекарат корабите, и не търпял възражения. Командири, войници и работници веднага се заловили за работа. Не след дълго трудната и упорита дейност дала резултат. През тогавашния лозарски и горист район бил прокаран широк път. Без никакво забавяне, по заповед на владетеля, корабите били настанени върху подпорни греди и изтеглени като с шейни. Войници и работници хванали въжетата с все сили и започнали да теглят корабите по гредите, понякога и с помощта на животни. Екипажът на корабите бил неотстъпно по местата си. Вдигали платната, сякаш са в морето, робите седнали до греблата; командирите обикаляли мачтите и давали нареждания със свирки, викове и при нужда с камшици екзалтирали воините си.