Седмият печат

- Не е ли по-добре да се качим на джипа? - попита той, сочейки ландроувъра.

- Нямаме време - каза Филипе. - А и сигурно е напразна тревога. Нали взехме всички мерки?

- Да. Но в Русия също се бях погрижил за това, а после видяхме какво стана. В Сидни от ново бе

същото...

- Сега е по-различ но. Бяхме много по-внимателни.

Ревът на двигателите се разнасяше все по-близо и скоро се появиха два джипа. Колите намалиха едва

когато стигнаха до къщата, после се разделиха, описвайки разтворена ножица, и демонстративно спряха

пред къщата. Вдигна се такава вихрушка от прах, че тримата мъже, застанали насред двора, трябваше да

закрият лица и да задържат дъха си, докато вятърът разнесе облаците.

Прахът се уталожи и се чуха да се отварят врати. От облака се показаха силуети, досущ като призраци,

изникващи сред мъгла. Силуетите се приближиха бавно и като че носеха тояги в ръцете си. Вгледаха се

по-добре и сърцата им забиха лудо. Не бяха тояги.

Бяха оръжия.

Новодошлите идваха въоръжени и в ръцете си държаха не какво да е оръжие - носеха автоматични

пушки, явно от военен арсенал. Тримата отстъпиха крачка назад, после още една боязливо, докато не

опряха гърбове в стената. Нямаше накъде да бягат.

Една по-едра фигура се отдели от другите. Силуетът изплува бавно от прашния облак и Томаш го

позна.

- Орлов!

Руснакът се закова на мястото си. Лицето му беше плувнало в пот, явно климатът не му понасяше.

- Здравей, професоре. Какво те вод и насам?

- Това питам и аз! - възкликна историкът, все още слисан. - Как разбрахте, че съм тук?

- Да кажем, че си имаме свои начини.

Филипе докосна ръката на Томаш.

- Кой е този?

Томаш отстъпи настрана, за да ги представи един на друг.

- О, извинявай. - Посоч и руснака. - Това е Александър Орлов, моята връзка с Интерпол. - После махна

по посока на Филипе. - Орлов, това е Филипе Мадурейра, приятелят ми, когото издирвате. - Посочи

англичанина. - А това е Джеймс Къмингс, изчезналият оксфордски физик.

Физикът и геологът направиха крачка напред, протягайки ръце да поздравят новодошлия, но Орлов

вдигна автоматичното оръжие и ги спря.

- Останете намясто - заповяда той.

- Орлов! - възмут и се Томаш. - Какво правите?

- Кротко.

- Но те не са убийците - каза Томаш, опитвайки се да разсее недоразумениет о. - Сега ще ви обясня

всичко.

Останалите мъже се приближиха, но спряха на безопасно разстояние от тях. Явно омаломощен от

задушната жега, руснакът посочи с оръжието си към вратата на къщата.

- Влизайте вътре.

Томаш не можеше да разбере поведението на човека от Интерпол.

- Но какво правите? Вече ви казах, че те не са убийците.

Орлов обърна оръжието към Томаш, който не повярва на очите си.

- И вие, господин професоре. Влизайте вътре.

Смаян и неспособен да реагира, Томаш се подчини и влезе в къщата. Имаше чувството, че някакъв

робот беше обсебил тялото му.

Вътре беше прохладно, за облекчение на огромния руснак, който им посочи дивана. Тримата седнаха