Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
- Извинявайте, но защо ни говорите всичко т ова?
Англичанинът повдигна вежди засегнат.
- Но, господине... хм... вие самият поискахте да ви обясня какво означава Седмият печат.
- Да, разбира се. И каква връзка има това със Седмия пе чат?
- Имайте малко търпение - пом оли Към ингс. Тялот о на хилавия гигант пот ръпна, сякаш по него
премина ток. - Докъде... хм... бяхме стигнали?
- До водорода.
- A, right ho. Водородът. - Погледна към буквата Н върху бялата дъска. - И така, водородът е най-
малкият, най-простият, най-старият и най-често срещаният атом във вселената. - Вдигна ръка. - Бих
искал да привлека вниманието ви към пос ледното... хм... че водородът съществува в наистина огромно
изобилие. Три от всеки четири атома, съществуващи във все лената, са водородни. Водородът... хм...
представлява седемдесет и пет процента от съществуващата маса в космоса. - Удари с върха на маркера
по буквата Н. - И въпреки това изобилие, трудно се намира водород в чисто състояние. Някой знае ли
защо?
В хола настъпи тишина. Никой не знаеше.
- Водородът е реакт ивен - каза Филипе накрая, само той беше осведомен по въпроса.
- Водородът е силно реакт ивен — потвърд и професорът от Оксфорд. Личеше си, че Къмингс беше
свикнал да говори пред голобради студенти, а не пред бандитски мутри. - Това означава, че водородът
не обича... хм... самотата. И понеже не му харесва да си стои сам вкъщи, какво прави - присъединява се с
лекота към други атоми. Ако беше жена... хм... водородът ще ше да е проститутка.
Руснаците се разсмяха. Лекцията започна да им допада.
- А циците? - попита Игор с просташки т он, прехвърляйки възбудено автомат ичното оръжие от едната
в другата ръка. - Циците как са? Големи ли са?
Къмингс съжали за неблагоразумието си да използва подобна метафора пред тази аудитория и
придоби дистанцирано изра жение, сякаш не беше чул коментарите.
- Искам да кажа, че вод ородът, макар и изключ ително често срещан, се нам ира почт и само... хм...
свързан с други елементи. Например, когато водородът се приближи до кислорода, веднага се залепва за
него, образувайки вода. Ако наблизо случайно има азот, водородът на мига се свързва с него и така се
образува амоняк. А ако атомите, край които преминава, са въглеродни, тогава... хм... се пораждат
въглеводородите.
- Ама че курва! - изб обот и един от руснаците и избухна в смях. - Тръгва с първия атом , койт о и се
изпречи! Ще и се да я проникнат електроните на всички!
- Тишина - изръмжа Орлов, за да накара хората си да млъкнат. - Нека да чуем!
Смъмрените гангстери сподавиха кикота и се укротиха. Къмингс, който беше замлъкнал при
циничните подхвърляния, продължи мисълта си със същия невъзмутим вид.
- Съединявайки се с другите атоми... хм... водородът натрупва енергия.
- Ядрена енергия ли? - попита Орлов, в ч иято глава д умата енергия, съчетана с водород, означаваше
водородни бомба.
- Не - поправи го англичанинът. - Това е друго нещо. Ядрена енергия наричаме енергията, свързана
със силното взаимодействие, което... хм... държи ядрото неделимо. Но в този случай говорим за друг вид
енергия, която се акумулира при съединяването на водорода с други атоми.
- Аха.
Къмингс направи две крачки настрани и се приближи до прозореца, след което посочи нещо отвъд
мръсното стъкло.
- Виждате ли онова там? - попита той.
Орлов се надигна и надникна през прозореца в указаната посока. Беше огромен храст, избуял и жилав
като хилядите си събратя, пръснати из равнината.
- Да, и какво?
- Това е мулга, вид акация. - Сви рамене. - Всъщност е все едно дали е... хм... мулга или нещо друго.
Защо казвам това? Какво общо имат растенията с... хм... водорода?
Орлов, който вече се беше върнал на мястото си, свърза въпроса с онова, което Къмингс беше обявил
в началото на изложението.
- Водата ли?
Забележката накара всички да затаят дъх. Давайки си сметка за напрегнатото очакване, англичанинът
бавно се върна до бялата дъска, където все още стоеше набързо изписаното Н и схемата на структурата
на водородния атом, и реши да се възползва от драматичната пауза.
- Водата - потвърди той. - Хм... а какво е водата? — Обърна се към дъската и написа Н20. - Два атома
водород, свързани с един атом кислород.
- Шведска тройка - подхвърли ед ин руснак отзад, който не можа да устои на изкушение т о.