Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
убийствата, беше очевидно, че моралните виновници за тези убийства щяха да научат за съществуването
ти.
- Говориш за хората, свързани с петрола?
- Разбира се!
- Хм.
- Както всъщност и стана в Байкал. Няколко часа след пристигането т и в селището се появиха онези
въоръжени мъже. Питам се как, по дяволите, са стигнали до нас?
- Сигурно са ме прослед или?
- Да, очевидно са те прослед или - съгласи се Филипе. След кратка пауза от ново подхвана разказа: -
След като се измъкнахме, реших, че ситуацията е извънредна, и се свързах с Джеймс. Той естествено се
разтревожи, но думата „Интерпол― явно е заседнала в ума му.
Англичанинът разбра намека и взе думата.
- Най-добре щеше да бъде, ако работехте... хм... в Скотланд Ярд, of course - каза той. - Но
предполагам, че Интерпол дава достатъчни гаранции за сигурност, затова казах на Филипе, че ре ално
погледнато, може би... хм... така е по-добре. Нуждаем се от помощ и като изключим Скотланд Ярд, кой
по-добре от Интерпол би могъл да ни помогне?
- Какво разбирате под „помощ―?
- Като начало, имаме нужда от... хм... защита.
- Но Филипе м и обясни, че като се има предвид какви могъщи интереси са поставени на карта, едва ли
има полиция на света, която би могла да ви защити...
- За дълго време - прекъсна го Филипе. - Нито ед на полиция в света не може да ни опази за дълго
време.
- Не разбирам.
Геологът си пое въздух.
- Ако се бяхме обърнали към полицията през 2002 год ина, когато Хауърд и Атанасов бяха убит и, сега
нямаше да сме живи. Нито една полиция не би могла да ни опази за дълго време от пипалата на
петролните интереси, в това можеш да бъдеш сигурен. Но сега нещата са различни, Казанова.
Разбира се (англ.). - Б. пр.
- В какъв смисъл?
- Джеймс завърши съвместния им проект с Атанасов. Петролният пазар е на ръба да прехвърли пика.
Последствията от покачването на глобалните температури вече се усещат осезаемо. - Разтвори ръце и ги
обърна с дланите нагоре. - Искам да кажа, че не бива да чакаме повече, настъпил е моментът да се
действа. Сега трябва само да вземем проекта и да го предадем на когото трябва. Това няма да ни отнеме
години, а само няколко седмици. - Филипе се усмихна. - Интерпол не би могъл да ни опази живи години
наред. Но няколко седмици? Не смятам, че ще е трудно.
- А когато тези седмици свършат? Какво ще стане с вас тогава?
Приятелят му сви рамене.
- Петролните интереси няма да спечелят нищо, ако ни елиминират. Седмият печат вече ще е излязъл
наяве и смъртта ни няма да промени нищо. Дори обратното, биха поели прекалено голям риск с нови
убийства, тъй като самоличността на поръ чителите би била повече от очевидна. Ако успеем да направим
Седмия печат публично достояние, мисля, че те няма да пос меят да рискуват повече.
Томаш прокара ръка по косата и се замисли.
- Много доб ре - каза той след малко. - Какво трябва да направя?
- Искаме да обясниш ситуацията на Интерпол и да ги дове деш тук, за да ни гарант ират сигурността.
Искаме да ни помогнат да установим контакт с редица ключови институции.
- Какво по-точ но да им кажа?
- Ще им разкажеш какво си видял тук.
Историкът се огледа наоколо обезкуражен.
- Тук ли? Тук видях само пустиня.
Филипе се усмихна.
- Нямах това предвид - каза той. - Ще разкажеш за онова, коет о ще видиш след малко.
- А какво ще видя?
- Седмият печат.
XXXIV
ЧЕКМЕДЖЕТО К АТО ЧЕ ЗАЯЖД АШЕ, НО КЪМИНГС УСПЯ НАЙ -СЕТНЕ да го освобод и с рязко и зд раво д ръ пва не.
Бръкна в него и извади дебела тетрадка с твърда черна корица, като онези, които из ползват
счетоводителите. После се изправи и вдигна тетрадката, за да я видят гостите.
- Ето го, old chap - оповест и с об ичайния си приповд игнат тон. - Седмият... хм... печат.
Неспособен да сдържи любопитството си, Томаш стана от мястото си и отиде при англичанина. Взе
тетрадката и я разгърна внимателно. Страниците бяха изпълнени с уравнения и схеми, както и текст,
изписан с нечетлив почерк. Опита се да прочете един откъс, но се отказа още на първия ред.
- Това не е на английски! - възкликна той изненадан.
- Right ho - потвърди Джеймс. - Писано е от Атанасов.
- Вие знаете български?
- Good Heavens, не. - Изглеждаше почт и възмутен от пред положението. - Атанасов... хм... не можеше