Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
плътно един до друг, движени от инстинкт за съхранение. От цялата група Филипе изглеждаше най-
спокойният. Преметна крак връз крак, обзет от странно спокойствие, и впери поглед в мъжа, който ги
заплашваше.
- Вие не сте от Интерпол, нали?
Устните на Орлов се изкривиха в ехидна усмивка.
- Приятелят ви е доста прозорлив - отбеляза той, об ръщайки се към Томаш. - Всъщност това не ме
учудва. Само един прозорлив човек може да ми се укрива толкова дълго време. - Погали оръжието,
сякаш го подготвяше за действие. - Но имам нещо да ви казвам. - Усмивката се разля по тлъстото му
лице. - Прозрението беше дотук.
- Не сте от Интерпол? - попита историкът изумено. - Вие не сте от Интерпол?
Орлов изгледа подигравателно Томаш.
- А вие как смятате?
Ужасната истина достигна до съзнанието на Томаш. През цялото това време беше работил за един
непознат и нищо не беше заподозрял - човекът не беше онзи, за когото се представяше.
- Но кой сте тогава?
- Толкова ли е трудно да се досетите?
Филипе се наведе напред.
- Кой сте вие вече е ясно - каза той. - Но бих искал да разбера кой ви плаща.
Руснакът обърна оръжието към геолога.
- Ей т и, ум никът! Кротко.
- Защо? - попита Филипе. - Така или инак ще ни уб иете.
Очите на Орлов зашариха по напрегнатите лица пред него.
- Може би.
- Тогава имаме право да узнаем ист ината.
Двама от мъжете, които бяха дошли с Орлов, влязоха в къ щата и започнаха да тършуват из ъглите.
Единият отиде до кухнята и се появи с няколко кутии студена австралийска бира.
- Смотри, что я нашел в холодильнике - каза той на руски, показвайки находката си. - Холодное пивко.
- Дай мне одно - изръмжа Орлов.
Мъжът му подаде бирата и масивният руснак я изпи до дъ но почти на един дъх. После се изправи,
оригна се и се изсмя.
- Ах, чудно. - Ут олил жаждата си и във вид имо по-доб ро настроение, той седна в креслото, въздъхна и
се втренчи в тримата учени, които го наблюдаваха с боязън. - Значи смятате, че имате право да знаете
истината, така ли?
Филипе запази хладнокръвие и предизвика възхищението на Томаш.
- Ако бъдете така любезен да ни обясните в името на какво ще умрем - каза геологът почти
предизвикателно, - ще ви бъда благодарен.
- Вие м ного добре знаете в името на какво ще ум рете - отвърна руснакът. - Какво значение има дали
онзи, който плаща, е страната А или общността В, фирма С или корпорация D? - Сви рамене. - Това не
интересува никого. Онова, което ни интересува, ама наистина живо ни интересува, е фактът, че си
играете с огъня. И ето, настъпи часът да сложим край на тази игра.
- Но кой ви нареди? - настоя геологът.
- Може да е страна, може да е нефтена ком пания, може да е групировка, представляваща опреде лени
интереси, може да е никой. - Взе празната кутия и я показа на един от другарите си.
- Игорь, дай мне еще одно. - Обърна се към тримата арестанти и поде разговора от ново: - Какво
значение има кой ми е наредил? - Посочи Филипе и Къмингс. - По-важно е да си бяхте опичали ума.
Когато отстранихме приятелите ви, трябваше да разберете урока и да кротувате. - Поклати глава. - Но
не. Това не ви спря, нали? Принудихте ни отново да тръгнем по дирите ви. - По лицето му се изписа
недоумение, сякаш бе разочарован баща, който трябваше да накаже непослушния си син. - И сега ще си
понесете последствията. Или си въобразявахте, че ще се измъкнете?
Игор се приближи с още една кутия бира в ръка, която пода де на шефа си. Орлов отново я гаврътна на
екс и се оригна.
- Извинете - изсмя се той.
Филипе не се предаваше.
- Как, по дяволите, разбрахте къде се нам ираме?
Руснакът посочи Томаш с показалец.
- Чрез нашия професор. Той беше нашият внед рен агент.
Филипе и Къмингс впериха укорни погледи в Томаш. Историкът реагира забавено, сякаш бе упоен:
отвори широко очи и зина, но изминаха няколко секунди, докато успее най-сетне да издаде звук.
- Аз? - погледна Орлов потресен. - Аз? - Обърна се към двамата си другари, сякаш ги умоляваше да му
повярват. - Нищо не съм направил.
- Е, хайде сега, професоре! - Руснакът се забавляваше. - Не бъдете скромен. Признайте си всичко.
Томаш усети как пламва отвътре.
- Да не сте полудял? - избухна гневно той. - Какви са тези лъжи, че съм ви информ ирал? Кога съм
правил подобно нещо?