Седмият печат

- Значи напоследък работ иш т ук? — попита Филипе, едва сдържайки израза на погнуса.

- Right ho - потвърди англичанинът. - Това е тайната ми бърлога.

Томаш изненадано погледна приятеля си.

- Никога ли не си идвал тук?

- Не - каза геологът. - Знаех, че Джеймс се крие някъде из Юлара, разбира се, но никога не съм идвал

тук. - Веднага след това допълни: - Поради мерки за сигурност.

Домакинът излезе от стаята и веднага се върна, надничайки през вратата.

- Нещо за пиене? Чай? Кафе? Бира?

- Може би една студена вода - помоли Томаш с пресъхнала от горещината уста.

Къмингс се появи отново с еднолитрова бутилка ледена вода и я подаде на Томаш.

- Не донесох чаша - извини се той. - Всички са... хм... мръсни.

Историкът не би и приел каквато и да било чаша в тоя дом: запечатаното гърло на бутилката даваше

по-големи гаранции за хигиена. Отвори шишето с минерална вода и изпи жадно почти половината

наведнъж. Когато приключи, Филипе го помоли да му подаде бутилката и утоли жаждата си с остатъка.

- Кажете ми сега - започ на Томаш, прем инава йки направо на въпроса - какво искате от мен?

Филипе и Къмингс се спогледаха. Англичанинът седна пред тях и подкани с жест португалския си

приятел да обясни как стоят нещата.

- Предполагам, Казанова, че вече знаеш най-важното от ис торията - каза Филипе, след като кръстоса

крак върху крак и се отпусна в креслото. - След смъртта на Хауърд и Атанасов... моя милост и Джеймс

се скрихме. Аз заминах за Сибир, той дойде тук, в Австралия. Но не престанахме да работим. Аз бях

зает да следя състоянието на световните нефтени запаси, а той продължи работата по проекта, който

бяха започнали с Атанасов. Когато се разделихме, ние се разбрахме да не установяваме контакт, освен в

краен случай, и при това само с кодирани съобщения. И ето че преди няколко седмици Джеймс ми из-

прати едно съобщение с цитата от Библията, за който ти споменах.

- Онова от Апокалипсиса.

- Точ но така - потвърд и той. - В него се съдържа код ира ното название на нашия проект.

- Така ли? И как се казва проектът ви всъщност?

- Седмият печат.

Томаш поклати глава с разбиране.

- Хм, да - промърмори той. - Ет о защо сте използвали това изречение.

- Точ но така - потвърд и Филипе. - Изпратеният от Джеймс цитат беше знак, че проектът е завършен и

че трябва да се срещнем тук, в Австралия, за да уточним подробностите. Но ние си давахме сметка, че

сами доникъде няма да стигнем, и не знаех какво да предприема. Тогава видях имейла ти на сайта на

гимназията. Освен че събуди носталгия у мен, ме осени идеята, признавам си, че би могъл да станеш

важна връзка за нас, нещо като невидим агент, схващаш ли? Това затвърди решението ми да те поканя

да се срещнем. Имах нужда от помощта на външен човек, за когото хората от петролния бизнес нищо не

подозират.

- Разбирам.

- Когато м и съобщи в Олхон, че си на служба в Интерпол, се изненадах неприят но, защото се оказа, че

в крайна сметка не си вън от играта. Щом Интерпол те беше повикал на помощ в разследването на