Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
- Наист ина ли? Вие самият виждали ли сте това?
- Right ho
- потвърд и той. - Случва се веднъж на година. Мисля, че е... хм... някакъв светлинен
ефект, сякаш природата си играе с нас.
- И как се появило такова нещо тук?
Къмингс кимна с глава към пътника до него.
- Това в въпрос за нашия... хм... геолог.
Филипе се размърда на мястото си.
- Не съм много сигурен - призна той. - Чувал съм, че Ейърс Рок е бил на дъното на океана преди около
петстотин милиона години. Но не знам в подробности геоложката история на това образувание.
- А как се обяснява промяната на цвета?
- Ами, какт о каза Джеймс, планината е изградена от пясъч ник, нали? Но съдържа и други минерали.
Промяната в цвета се дължи на действието на определен минерал, фелдшпат, който притежава
свойството да отразява светлината. Смятам, че точно това създава впечатление, че камъкът излъчва
светлина. А ръждивочервеният цвят, който напомня ръжда, се дължи на окислението. — Полюбува се на
екзотичното излъчване на монолита пред тях. - Но така или иначе няма съмнение, че това чудовище
наистина е мистериозно.
- А какво казват аборигените?
Къмингс пак взе думата.
- О, те му се кланят кат о на Бог! - възкликна. - Смятат, че планината е куха отвътре и е източ ник на
енергия, която наричат... хм... тюкурпа.
- Какво ще рече това?
- Време на сънищата. Това е нещо като аборигенска легенда за сътворението на вселената и хората.
Вярват, че всяко събитие оставя нещо като... хм... вибрация на земята, както рас тенията запечатват
образа си в семената. - Посочи към планината. - Улуру е като ехо на Сътворението и с поред тях се насе-
лява от... хм... духове.
- Не може да бъде.
Ама, разбира се! (англ.). - Б. пр.
Англичанинът се огледа наоколо.
- Виждате ли тази пустиня в Ред Сентър на Австралия? Тук е пълно със свещени за аборигените места.
- Посоч и към друго скално форм ирование в далеч ината отдясно: об икновена изпъкналост на хоризонта
със заоблени върхове. - Онова там, например, също е... хм... свещено образувание. Нарича се Ол га, но за
аборигените то е Ката Тжута.
Градски постройки внезапно изникнаха край пътя сред дюните като мираж сред червеникавата
пустиня. Една табела извести, че пред тях е Юлара, и джипът излезе от шосето и се вмъкна между
сградите.
- Имате град тук, в пуст инята? - зачуди се Томаш.
- Имате? - повт ори Джеймс, вид имо засегнат. - Както зна ете, аз не съм... хм... Aussie hooligan.
- Извинете - каза той и формулира въпроса по друг нач ин. - Австралийците са построили град сред
пустинята?
- Юлара се смята от местните за турист ическо селище. Пос троено е, за да посреща... хм... турист ите,
които идват да посетят Ейърс Рок.
- Има ли м ного турист и?
- Хм... не можете да си представите. Половин м илион на година.
- Половин м илион? Това селище може ли да побере половин м илион души?
Къмингс махна към елегантните и добре поддържани фасади на селището, зелените площи с
декоративни храсти и палмите, които напомняха оазис.
- Места за настаняване не липсват. От петзвезд ни хотели до паркинги. Но още отсега мога да ви кажа,
че тук човек се чувства най-добре в... хм... басейна. В Юлара басейнът не е лукс, old chap, а
необходимост. При тази жега басейнът е единственото място, където може да се диша извън
прохладните помещения с климатик.
Джипът бавно се придвижваше из безупречните улици на Юлара. В един момент напусна населената
зона и пое по селски път навътре в пустинята. Ландроувърът заподскача из дупките по черния път и
почти запрелита над вълнообразните гре бени на дюните, вдигайки зад себе си медночервеникави обла ци
прах. Около десетина минути препуска с рев през пустиня та, докато най-сетне се закова намясто. Завеса
от прах се вдигна пред джипа, размятана от вятъра като цветна сянка, и чак когато прахът се уталожи,
Томаш успя да различи белите стени на къща.
Слязоха от колата и се отправиха към къщата. Къмингс беше изключил двигателя и над
пътешествениците се спусна дълбока тишина. Липсваше какъвто и да било звук, дори едва доловимо
жужене. Тишината изглеждаше потискащо дълбока и плътна.
- Това вашият дом ли е? - попита плахо Томаш.
Къмингс кимна утвърдително.
- Нарекъл съм го Арка.
Томаш се усмихна. В тази жега дори самото споменаване на хладилник му подейства ободряващо.