Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
България е популярен с името Хари Хлопдъск. - Б. пр.
Друже; приятелю (англ.). — Б. пр.
Пътят пресичаше равнина с почервеняла суха земя, чийто червеникавокафяв цвят доминираше в
пейзажа наоколо, придавайки му нереален марсиански колорит: пръст, камъни, прах - всичко
червенееше, с изключение на зелените туфи от храсти и сламеножълтата трева на саваната в далечината.
- Да, красиво е.
- Сигурно нямаше да мислите така, ако... хм... ако сте били заточен т ук години наред, old chap. Този ад
сред нищото направо ме побърква. Само като си помисля, че... хм... че съм живял в Оксфорд! В
Оксфорд,
by Jove - Поклати глава, изпълнен с носталгия. - Колко ми е мъчно за онзи зелен, спокоен и
отморяващ пейзаж в моята мила Англия.
- Разбирам ви - каза Томаш, наслаждавайки се на марсианския пейзаж. - Едно е да си тук временно, а
съвсем друго е да живееш тук постоянно.
- Не се съмнявайте... хм... И нещата не вървят на добро, old chap. Ако средната температура на
планетата се повиши с три градуса по Целзий... хм... Австралия ще се превърне в пустош. - Посочи
опалената земя навън. - Всъщност вече е започнало. Големите пожари от 2003 година освободиха за
десет минути повече енергия, отколкото... хм... атомната бомба в Хирошима, а димът от горящите
дървета беше изстрелян с такава сила, че навлезе в стратосферата и започна да кръжи около земното
кълбо. Можете ли да си представите? - Млъкна за момент, съсредоточен в шофирането. - Покачат ли се
термометрите с три градуса, пожарите ще погълнат всичко - изрече през зъби. - Освен това сушите ще
станат повсеместни и селското стопанство ще загине. Горещата вълна от 2009 година беше най-лошата
от 1855-а насам, откакто се регистрират температурите в Австралия. Този континент... хм... се намира на
ръба на пропастта.
- Представям си колко изплашени са хората.
Къмингс се разсмя.
- Изплашени ли? Good Heavens , ни най-малко. Австралия и Съединените щати бяха единствените
така наречени цивилизовани страни, които отказаха да подпишат Протокола от Киото.
- Какво м ислят хората по този въпрос?
- Кои, A ussies ?
- Да, австралийците.
- Hooligans!
- възкликна т ой с презрение. - Aussies са едни... хм... хулигани, дошли да живеят на
слънце. Пет пари не дават за глобалното затопляне на земята.
Филипе се обърна назад.
- Не познаваш Джеймс - каза той. - Според него само Англия е нормална страна. Останалите са
диваци.
Джипът пътуваше през полупустинната равнина, под пале щите лъчи на слънцето. Любувайки се на
екзотичния пейзаж, Томаш видя странен силует, който се възправяше пред тях: оранжевочервеникав
колос от чист камък, сякаш гигантски менхир, захвърлен сред безлюдната шир.
- Какво е това? - попита той.
Англичанинът погледна натам.
- Улуру.
Историкът се вгледа в странния масив, който се издигаше над саваната като гола планина. Не
приличаше на острите изсечени върхове в Хималаите, а по-скоро на каменно чудовище с плато на върха,
наподобяващо грубо издялана маса.
Ей, богу! (англ.). - Б. пр.
Господи! (англ.). - Б. пр.
Австралийците (англ. разг.). - Б. пр.
Хулигани, разбойници (англ.). - Б. пр.
- Странно - отбеляза той. - Вече съм виждал тази планина някъде.
- Улуру е м ного известен - каза Къмингс, без да отделя поглед от пътя. - Наричат го също... хм... Ейърс
Рок.
- О, да, сещам се.
- Целият този район е свещен за... хм... аборигените. Но тук идват и мист ици от цял свят. Говори се, че
планината е важна точка от планетарната система, като... хм... Голямата пирамида в Гиза.
- Сериозно?
- Хм... суеверия.
Томаш разгледа по-добре каменния масив, който се издига ше на хоризонта.
- Но че планината е необ ичайна, няма съмнение - отбеляза той. - От какво е изградена?
- Улуру ли? Пясъчник. Това е вторият по големина монолит в света. Първият европейски
изследовател, който го е видял, го нарекъл... хм... забележителен камък. И наистина, трябва да призная,
че тази планина е невероятна. Има удивителното свойство да променя цвета си през деня. - Махна към
планината. - Сега е оранжева, нали? Но монолитът може да придобие и... хм... червен, кафяв, виолетов
или син цвят. След дъжд става сребриста и дори лъскавочерна. Понякога сякаш излъчва светлина
отвътре, като лампа с абажур.