Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Тогава я позна. Стомахът му се присви.
Тя протегна ръка.
- Вие сигурно сте господин Шейд. Аз съм Кристина Чапман. - Жената наклони глава настрани и се усмихна, сякаш споделяха шега, понятна само на тях двамата. - Доктор Кристи.
22.
Навсякъде жени, и всяка една от тях беше истински кошмар. Темпъл, с мрачните й настроения; доктор Кристи, която навярно бе получила лекарската си диплома по интернет, макар да твърдеше, че е напълно законен психолог; Луси, най-голямата му мъка, отиде да живее от другата страна на гората, в дома на Сабрина Ремингтън, дъщерята на мъжа, когото ненавиждаше.
Девет дена и нито дума от нея. Макар да не спираше да си повтаря, че това, така или иначе, трябваше да свърши, не му ставаше по-леко на душата.
Темпъл слезе долу. Очите й бяха зачервени и го подмина в коридора, без да каже и дума. Не му харесваше да я вижда в това състояние.
- Да отидем да потичаме - рече той рязко.
- По-късно. - Тя се пльосна в креслото във всекидневната и посегна към дистанционното на телевизора.
Не след дълго, тъкмо когато обмисляше откъде да намери маса за новоосвободеното място в кухнята, Панда видя доктор Кристи в задния двор с книга в ръка. По-рано беше плувала, но вместо да надене прочутите си червени бикини, което щеше да е поне малка компенсация за нахлуването й, тя бе навлякла монашески цял бански костюм в бяло-зеленикава тоналност.
Преди да излезе навън, Темпъл се отби в кухнята. Той кимна към задния двор.
- Трябваше да ми кажеш, че си я поканила тук. В моята къща.
- Знаех, че няма да имаш нищо против. - И преди той да успее да разсее заблудата й, тя се шмугна покрай него. - Отивам у съседите.
- Този път свърши нещо полезно.
- Сам я доведи - отряза го тя, преди да затръшне вратата.
Панда го искаше повече от всичко на света, но после какво?
Луси се нуждаеше от приказка с щастлив край, а той не можеше да й я осигури. Ала трябваше да я види, преди да напусне острова, въпреки че нямаше представа какво ще й каже.
През прозореца видя Темпъл да приближава доктор Кристи, която затвори книгата и се изправи. Не можеше да чуе какво й каза Темпъл. А и не го интересуваше. Напоследък почти нищо не го интересуваше.
Луси носеше две чаши със студен чай в лавката, когато се появи Темпъл, следвана от висока, едрогърдеста блондинка, която можеше да бъде само доктор Кристи. Психоложката носеше зелен плажен халат без ръкави върху бански в същия цвят. Русата й коса бе прибрана назад, което подчертаваше идеалните скули и плътните, нацупени устни.
През последните четири дни Луси очакваше нещо подобно, откакто Темпъл й бе казала, че е помолила доктор Кристи за помощ. Луси се бе опитала да я убеди да се обади на някой по-надежден специалист, вместо на психоложката от „Островът па дебелите“, но Темпъл явно бе пренебрегнала съвета й.
Бри седеше зад работната маса, която бе разположила на сянка, и усърдно рисуваше фара на острова върху една от скъпоценните си стъклени украси. Оставаха й по-малко от две седмици, за да ги продаде. Изправи се, когато видя новодошлите.
Темпъл, облечена в обичайния си тоалет, състоящ се от панталон за йога и туника, представи жените.
- Кристи, това е приятелката ми Луси. А това е Бри.
Кристи кимна към Бри.
- Вие сте пчеларката. - После се обърна към Луси. - Нямах търпение да се запозная с вас, госпожице Джорик. Темпъл много ми е разказвала за вас.
- И нищо добро - уточни Темпъл и се разположи върху светложълта от градинските столове.
- Лъжкиня - върна й го Луси и остави чашите върху масата на Бри.
- Права си - промърмори Злата кралица. - Тъжно е да си призная, че моят пример за подражание е една бегълка с наднормено тегло.
- Тя не е с наднормено тегло. - Бри с мъка откъсна взор от устните на Кристи, на които би завидяла всяка порнозвезда.
С наднормено тегли или не, Луси не можеше да си представи да е нечий пример за подражание, макар че със сигурност през това лято бе научила няколко важни урока.
Темпъл я бе уверила, че доктор Кристи няма да съсипе прикритието й. След това върху групичката се възцари мълчание. Кристи разглеждаше продуктите на Бри. Явно тишината напълно я устройваше, което не можеше да се каже за останалите три дами. Темпъл се взираше в краката си, Бри въртеше между пръстите си четката за рисуване, а Луси се опитваше да измисли какво да каже, преди да си спомни, че тя не е екскурзовод, длъжен да развлича тази разнородна компания.
Темпъл скочи от стола и се втренчи в Бри с войнствено изражение.