Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Злата кралица се предаде.
- Ще преосмисля подхода си, става ли?
- Крайно време беше. - Доктор Кристи се извърна към Бри. - Разкритието, че Темпъл е лесбийка, променя ли мнението ти за „Островът на дебелите“?
- Тя е прекалено възпитана, за да ти каже истината - рече Темпъл.
- Ти така си мислиш. - Червените коси на Бри заискриха на слънчевата светлина, когато тя вирна брадичка. - Мразех шоуто преди, мразя го и сега.
Кристи кимна.
- Виждаш ли, Темпъл. Земята не е спряла да се върти само защото ти най-после си намерила смелостта да живееш без лъжа.
- Дрън-дрън-дрън - промърмори Темпъл, но без ентусиазъм.
Накрая разговорът премина към по-безобидни теми и когато
доктор Кристи помоли да опита от новия мед на Бри с различни подправки, Темпъл дръпна Луси настрани.
- Кристи е хвърлила око на Панда - изсъска тя, когато се отдалечиха достатъчно, за да не може никой да ги чуе. - Не откъсва поглед от него.
Луси прехапа устна.
- Панда харесва ли Кристи?
- Ти погледна ли я? Кой мъж не би я харесал? Миналата вечер беше разпуснала косата си, а тя никога не го прави, освен ако не е пред камера. Трябва незабавно да се върнеш у дома, за да защитиш територията си.
Луси се взираше втренчено в най-обикновена пеперуда лястовича опашка, сякаш никога не бе виждала подобно чудо на природата.
- Аз нямам никаква територия.
- Ти си глупачка - присмя й се Темпъл.
Но Луси долови загриженост в очите й, само че не беше толкова глупава да го спомене на глас.
- А аз пък си мислех, че си станала по-добър и по-мил човек.
- Има време за това.
Луси вяло се усмихна.
Бри прекара остатъка от следобеда в събирането на мед от натежалите рамки и нямаше възможност да се изкъпе преди вечеря. Луси настоя да измие чиниите и Бри възрази само от приличие. Тъкмо се бе запътила към банята, за да вземе душ, когато чу Майк и Тоби да говорят на предната веранда. Спря и се заслуша.
- Мисля, че трябва да поканиш Бри на среща - чу тя гласа на Тоби. - Зная, че отначало тя никак не те харесваше, но си промени мнението. Видя ли я на вечеря? Тя се смя на всичките ти шеги.
Бри се приближи до завесата, за да чуе по-добре отговора на Майк.
- Аз не бих придавал голямо значение на това - рече той. -Луси също се смя.
- Но Бри се смя повече - настоя Тоби. - И винаги те гледа. Трябва да я поканиш на вечеря или нещо такова. Не в „Догс енд Молтс“, но може би в „Островът“ или в някой друг хубав ресторант.
- Не мога да го направя, Тоби - отвърна Майк с нетипично упорство.
- Защо не?
- Защото не мога. - От кухнята се чуваше потракване на чинии. Столът на Майк изскърца. - Бри се притеснява какво ще се случи през зимата. Тя иска да е сигурна, че ако й потрябва помощ, може да разчита на мен. Ако бях на нейно място, и аз бих се държал по този начин.
А Бри си мислеше, че е толкова умна... Би трябвало да знае, че не е възможно да изградиш такъв успешен бизнес, като този на Майк, ако не умееш да разгадаваш хорските мотиви.
Но Тоби не се предаваше.
- Въпреки това не разбирам защо не можеш да я заведеш на вечеря.
- Защото тя ще се съгласи, дори и да не го иска.
- Ще го иска - настоя Тоби. - Зная, че ще иска.
- Тоби, сигурно ще ти е трудно да го разбереш... - Майк говореше търпеливо, както винаги, когато обясняваше нещо на момчето. - Аз не се интересувам от Бри по този начин.
Той не се интересуваше?
Тя чу стърженето на стола, последвано от тежките стъпки на Майк по верандата.
- Мартин! - извика Майк. - Ела веднага тук! Тоби, тичай да го хванеш, преди да е избягал на шосето.
Бри така и не бе повярвала в равнодушието, което напоследък Майк демонстрираше.
Тя бе разчитала на стабилността му, утешаваше се с мисълта, че - дори Скот отдавна да бе изгубил интерес към нея - Майк вечно ще копнее за нея. Каква глупачка.
Притисна силно ръка към гърдите. Не би понесла още едно отхвърляне, при това от Майк. Сърцето й туптеше учестено под дланта. Тя излезе иззад завесата, бутна мрежестата врата и пристъпи на верандата.
Тоби беше в другия край на алеята с кучето. Майк стоеше на горното стъпало, кичур от светлокестенявата му коса бе паднал върху челото. Висок и внушителен, дори в протритите дънки и бялата тениска с реклама на „Магазинът на Джейк за гмуркачи“, той привличаше погледа, а светлината на лампата на верандата подчертаваше строгия му профил.
Пантите изскърцаха. Тя тръгна към него. Прекоси верандата... Приближи стъпалото...
- Ела с мен - прошепна, докато бесните удари на сърцето отекваха в ушите й.