Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Вместо да му отвърне, че ако той притежаваше поне капка приличие, тя щеше да бъде най-щастливата жена на света, Бри мълчаливо понасяше обидата.
Темпъл най-накрая се откопчи от къпините. Погледът и се плъзна покрай Бри и се насочи към къщата.
- Търся една приятелка.
Бри тутакси настръхна.
- Приятелка?
- Черна коса. Татуировки. Закръглени бедра.
Темпъл можеше да говори само за Луси - въпреки че Луси имаше страхотни крака - но Бри нямаше намерение да й снася каквото и да било информация.
- Закръглени бедра?
Темпъл си запроправя път през гъсталаците към малката къща, без да чака покана.
- Доста жени имат тлъстини там. Много не на място.
Бри я последва, подразнена от високомерното й държане и в същото време изпълнена с любопитство. Темпъл стигна до двора и огледа кошерите и зреещите домати в градината. Нямаше грим, който да скрие торбичките под очите й, а косата й - дълга и лъскава върху екрана - бе небрежно вързана на конска опашка. Ако питаха Бри, мускулите и сухожилията в горната част на тялото й изпъкваха прекалено, а плътно прилепналият спортен екип подчертаваше неестествено стегнатия корем. Върху телевизионния екран изглеждаше по-добре.
Темпъл огледа драскотината върху ръката си.
- Оставила е бележка в къщата, че се мести тук. Трябва да говоря с нея.
Луси бе споменала за приятелка, която е отседнала в къщата, но без да навлиза в подробности, и Бри бе забравила за това. Разбира се, никога не си бе представяла, че приятелката на Луси може да е Темпъл Реншо.
Темпъл я погледна право в очите.
- Тя тук ли е?
Бри никога не бе умеела да се противопоставя на нападателни и самоуверени хора, но не знаеше дали Луси иска да види жената, или не.
- В момента тук няма никого освен мен.
Темпъл отметна един тъмен кичур, измъкнал се от опашката.
- Добре. Ще почакам.
- Предпочитам да си вървиш.
Неканената гостенка не й обърна внимание. Прекоси двора и се свлече на долното стъпало на стълбите към задната веранда -същото място, където Бри бе прекарала толкова много време.
Бри не можеше да я изхвърли от земята си, затова сви рамене и изрече в стила на Тоби:
- Все тая.
Тоби беше разтревожен. Стъклените украшения, които Бри бе изрисувала със сцени от острова и предлагаше на цена от трийсет и пет долара за бройка, се разпродадоха като топъл хляб, но вместо да спести парите, тя купи още бои. Това беше глупаво. Денят на труда беше след три седмици и след това туристите щяха да си заминат. Тя нямаше време да продаде повече украшения и тогава как щяха да изкарат пари? Това беше най-лошото лято в живота му. Никога повече нямаше да види Ели и Итън. Дори Майк напоследък не се мяркаше. Беше прекалено зает с клиенти.
Един сив сув спря. Вратата се отвори и момчето видя, че шофьорът е Панда. Сега, след като вече го познаваше по-добре, Тоби не се страхуваше толкова от него. Панда му позволяваше да взема лодката и двамата плаваха около залива, дори понякога излизаха в езерото. Освен това Панда бе разрешил на Тоби да му помогне да отсекат едно изсъхнало дърво. Тоби се надяваше, че когато порасне, ще стане готин като Панда. Харесваше му походката на Панда, като на истински корав и як пич, на когото всичко му е наред. Харесваха му тъмните очила на Панда. Никой нямаше да се заяде с тип като Панда.
- Как я караш, приятел? - попита Панда, когато се приближи. - Заработи ли нещо?
- Този следобед шейсет и осем долара.
- Това е добре. - Мъжът се огледа. - Мислех, че днес Луси ще работи в лавката.
Тоби сви рамене.
- Не зная къде е.
Панда кимна, сякаш обмисляше отговора му, макар че Тоби не се сещаше какво има да му мисли.
- Как е тя? - попита той.
- Предполагам, добре. - Коричката на раната върху коляното го засърбя и момчето я почеса.
- Тя нормално ли върви?
- Какво ще рече това?
- Ще рече дали накуцва, или нещо такова?
- Не зная. Предполагам, че не.
Панда прокара ръка през косата си, сякаш нещо се притесни. Държеше се странно.
- Но тя говори с теб, нали?
- Ъхъ.
- Ами... каза ли ти нещо за... каквото и да е?
- Много неща.
- Например?
Тоби се замисли.
- Тя каза, че според нея никой не бива да използва думата „чернилка“, дори ако някой е черен като мен. Брат и Андре е черен. Ти знаеше ли го?