Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Така мислиш ти. Мъжете, които ме привличат, не са привлечени от мен.
- Трупове? - подсказа Луси, настанявайки се на празния стол в бледолилавия цвят на зимзелен.
Темпъл се засмя, но Кристи сви нацупените си устни като бла-говъзпитана задръстенячка, криеща се в това божествено тяло.
- Хайде, подигравайте се. Аз обичам мъже с мозъци. Умни мъже, които четат стойностни книги и интересите им надхвърлят бирения пинг-понг. Но такива мъже дори не ме доближават. Вместо това не мога да се отърва от всякакви свалячи - актьори, спортисти, петдесетгодишни милионери, на лов за поредната трофейна съпруга.
Луси потърка мастиленото петно върху палеца си, после реши да става каквото ще.
- А какво ще кажеш за Панда?
- Възхитително изключение - въздъхна замечтано доктор Кристи. - Той прилича на капитан на отбор по бирен пинг-понг, но не е нужно много време, за да разбереш колко е умен. Миналата нощ цял час говорихме за Пучини. Разбира от политика и икономика невероятно добре. И притежава обществена съвест. Знаете ли, че той още работи с уличните банди? Жалко, че емоционално не е на разположение.
- Защото е влюбен в Луси - изтъкна Темпъл.
- Да бе - изрече Луси провлачено. - Затова постоянно идва тук да ме види. - Макар да знаеше, че е по-добре той да стои настрани, не й даваше покой мисълта, че дори не се бе опитал да се срещне с нея.
- Темпъл не ми беше казала за вашите отношения, когато реших да пофлиртувам с него - заяви Кристи откровено. - Аз не крада чуждите мъже.
- Ако наистина искаш мъж - подхвана Бри, - би трябвало да направиш това, което направи Луси. Да се дегизираш. Направи се възможно най-грозна и така обикновените мъже няма да се боят да те доближат.
- За да се направи Кристи грозна, ще е нужен цял холивудски екип по специални ефекти - изтъкна очевидното Луси.
Покрай лавката профуча сребристо субару. Темпъл ахна и се изстреля от стола.
- Какво има? - попита Кристи.
Ръката на Темпъл се стрелна към гърлото.
-Това беше Макс!
- Сигурна ли си? - попита Бри.
Но Темпъл вече летеше към къщата.
Останалите три жени се спогледаха. Накрая Луси изрече това, което мислеха всички:
- Бих дала всичко на света, за да видя какво ще се случи сега.
- Ставаме две - призна Бри. Но точно в този момент спря ван, пълен с жени и деца. Бри погледна тъжно към гората и се отправи към лавката.
Остана само Луси.
- Стой си на мястото - предупреди я доктор Кристи. - Това е лично, само между Темпъл и Макс.
- Зная - промърмори Луси. - Но... - Скочи от стола и хукна по пътеката.
- Постарай се да не те видят! - викна Кристи подире й.
Луси знаеше, че това е лудост. Не искаше да приближава до къщата. Но освен това имаше нужда да вярва в приказките с щастлив край и ако тази беше от тях, искаше да присъства.
Зави по тясната пътека, която водеше към гаража. Движеше се предпазливо, избягвайки изгнилите дървета - зряла жена, загубила разсъдъка си. Надзърна иззад ъгъла на гаража тъкмо когато Макс излизаше от колата. Късата й червена коса бе разчорлена, маслиненозелените шорти до коляното бяха омачкани, както и твърде широката бежова блуза. Темпъл изскочи от гората и замръзна на място. Цялата несигурност, скрита за арогантността на Злата кралица, бе изписана върху лицето й.
- Макс... - Думата прозвуча като молитва. - Макс, обичам те.
Макс не помръдна, непреклонното изражение на лицето й подсказваше, че тя е много по-твърда от любимата си.
- Достатьчно, за да престанеш да се криеш? Или всички онези съобщения, които си ми оставила, са пълни глупости?
- Не са глупости. Наистина те обичам.
- Достатъчно, за да се покажеш на публично място с мен?
Темпъл кимна.
- Достатъчно, за да се оженим? - не се даваше Макс. - Да устроим щур купон? И да поканим всичките ни познати?
Луси видя как Темпъл преглътна мъчително.
- Достатъчно силно, за да го направя - прошепна Темпъл.
Но Макс още не бе свършила. Махна рязко към набитата си фигура.
- Няма да се променям заради теб. Получаваш това, което виждаш, пълни бедра и всичко останало.
- Обичам това, което виждам. Обичам те.
Макс завъртя един от сребърните си пръстени върху ръката си.
- Това ще разруши кариерата ти.
- Не ме интересува.
- Интересува те - рече Макс, но взе да омеква, когато видя сълзите, блеснали в очите на Темпъл.
- Не толкова, колкото обичта ми към теб - отвърна Темпъл.
Макс окончателно се разтопи и двете се хвърлиха в прегръдките си.
Беше доста непривично и малко разтърсващо да гледа как две жени се целуват толкова страстно, но в същото време абсолютно удовлетворяващо. Луси отстъпи назад, за да ги остави насаме.