Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Другите жени го правят.
- Само във филмите.
Възмущението на приятелката й й действаше успокоително, но не можеше толкова лесно да се самооправдава.
С едно грациозно движение Темпъл се отпусна на плажната кърпа до нея.
- Не разбирам защо Панда беше толкова пестелив за подробностите.
- Сигурна съм, че става дума за задължението да пази тайните на клиента си. - Луси преглътна надигналата се в нея горчил-ка. - Всъщност той именно така ме възприема. Аз съм негова отговорност.
- Той те е защитил - заяви Темпъл категорично. - Тогава защо си му толкова ядосана?
- Не съм - отвърна Луси. - Ядосана съм на себе си.
- Разбира се. Жертвата е виновна - намеси се Бри.
- Не е така - възрази Луси. - През цялото лято се преструвах, че съм корава непукистка, която от нищо не се страхува. Тъпкано ми се върна, нали?
Темпъл не обърна внимание на последното.
- А какво ще кажеш за Панда? Защо го заряза?
- Защото връзката ни беше фалшива като моите татуировки.
- На мен не ми изглеждаше фалшива. - Темпъл погледна към Бри. - Всеки, който ги види заедно, веднага ще каже, че са родени един за друг.
Това не се хареса на Луси.
- Аз изоставих годеника си пред олтара, а две седмици по-късно скочих в леглото с друг мъж. Колко мило, нали?
- При обикновени обстоятелства не е - отбеляза Темпъл. -Но когато мъжът е Панда...
Луси нямаше да позволи някой да измисля оправдания за нея.
- Време е да разбера кое е истинското в моя живот и кое не е. Панда не е.
- На мен ми изглежда съвсем истински. И ти си влюбена в него.
- Престани да го повтаряш! - извика Луси. - Повярвай ми, това, което изпитвам към Панда, не е любов. - Това чувство принадлежеше на Тед. Тя го боготвореше, а определено не обожаваше Панда. Как може да боготвориш някого, когато единственото ти желание е да разкъсаш дрехите му? Или да сс смееш с него, или да му се зъбиш, или да си разменяте онези красноречиви погледи на идеално разбиране? С Панда тя сс чувстваше като лошата Луси, добрата Луси и Вайпър в едно. Кому бе нужна подобна объркваща, взривоопасна смес?
Бри се надвеси над главите им, спасявайки я от по-нататъш-но обяснение.
- Луси остава тук - заяви на Темпъл.
- Не, няма да остане. - Темпъл скочи на крака. - Искам си я обратно.
- Толкова по-зле за теб. Аз имам нужда от нея.
- Да не мислиш, че аз нямам?
- Чудесно. Можеш да я посещаваш тук, когато пожелаеш.
В очите на Луси запариха сълзи.
- Колкото и да ми приятно да ви гледам как се карате за мен, наистина не бива да го правите.
Бри се отправи към къщата.
- Трябва да проверя Тоби. В хладилника има студен чай. -Спря и се извърна към Луси. - Ти оставаш тук. Не й позволявай да те изнуди да се върнеш там.
В ъгълчетата на устните на Темпъл се мярна усмивка, когато Бри се скри от погледа й.
- Тя ми харесва. - Усмивката й бързо помръкна. - Какво се надяваш да постигнеш с бягството си? Непрекъснато ми повтаряш, че трябва да се изправям лице в лице с проблемите си, а ти какво правиш, когато нещата загрубеят? Любителката на гръмките фрази просто избяга.
- Не се ядосвай.
- Чудесно - намуси се Темпъл. - Щом ще се държиш така, няма да ти кажа на кого се обадих.
- Кажи ми - изрече Луси, защото знаеше, че Темпъл няма търпение да й каже.
- Ти не заслужаваш да знаеш.
- Все пак ми кажи.
Тя й каза и Луси скочи от кърпата.
- Сигурна ли си за това?
Темпъл я изгледа намръщено.
- Мислех, че ще се зарадваш. Нали това искаше? Не съвсем. Но Луси запази мнението си за себе си.
Панда остави на пода отвертката, когато звънецът иззвъня. Единственият човек, когото искаше да види сега, беше Луси, а тя нямаше да звъни. Тъкмо бе свършил битката с кухненската маса и доста се бе изпотил, докато отвинтваше масивните крака.
На път към вратата се намръщи на евтиния морски пейзаж, висящ на стената. Вече бе свикнал картините да изчезват и мебелите да се местят по мистериозен начин от една стая в друга. Защо Луси не се бе отървала от тази цапаница? Но най-лошо от всичко беше неговото прасе. Върху него още се кипреше същият клоунски нос, който тя му бе забучила миналата седмица.
Стигна до вратата и погледна през страничното стъкло. От другата страна стоеше потресаваща блондинка.
Имаше нещо познато в нея, макар той да знаеше, че никога не се бяха срещали. Може би беше фигурата й. Трудно бе да се забрави подобно тяло. Пищни гърди, тънка талия, тесни бедра. И изумителни крака, поне доколкото можеше да ги види.
Докато отваряше вратата, се опита да си спомни къде я бе виждал, но нещо във външността й го озадачаваше. Дългата руса коса не би трябвало да е прибрана в толкова стегнат кок и носеше прекалено много дрехи.