Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
-Да.
- Тя не смята, че повечето от хип-хоп певците са достоен пример за подражание за децата, обаче аз мисля, че са. Те печелят много пари и всичко останало. - Панда продължаваше да се взира в него, като че ли очакваше Тоби да каже още нещо, но момчето не знаеше какво е то. - Тя сложи пюре от сладки картофи в хляба, който опече, обаче пак стана вкусно.
Панда не отместваше поглед от него. На Тоби вече му се щеше той да се махне.
- Освен това каза на Бри, че обича да язди коне.
Панда се приближи до бурканите с мед и се заблещи срещу тях, като че ли не бе виждал нещо по-интересно.
- Тя каза ли нещо за мен?
Зарасналата коричка на раната пак го засърбя.
- Не зная. Май не.
Панда кимна, продължи да се блещи в меда и накрая грабна един буркан. Чак когато седна в колата, Тоби забеляза, че му е платил с двайсетдоларова банкнота.
-Хей!
Но Панда вече беше отпрашил.
Луси чу гласовете още преди да наближи къщата. Надяваше се този следобед да напише още няколко страници, но въпиещата нужда да хапне нещо сладко я бе накарала да се запъти към къщата. Никога не си бе представяла, че ще й бъде толкова трудно да се върне към предишните здравословни навици на хранене. В доброто старо време рядко ядеше, когато не беше гладна, но двата месеца на ,диета“ я бяха пристрастили към храната. Сега, когато се чувстваше неудобно, уморена или нещастна, искаше единствено да се натъпче с нещо. Нищо чудно, че повечето хора бързо възстановяваха предишните си килограми, след като приключеха с диетата.
Гласовете ставаха все по-силни, тя нагласи плажната кърпа под мишницата, спря и се заслуша.
- Вече трябва да тръгваш - чу гласа на Бри.
- Не и преди да видя Луси - тросна се Темпъл.
- Тя замина.
- Не ти вярвам. Вещите й са все още в спалнята в къщата.
Бри се поколеба.
- Защото повече не ги иска.
- Измисли нещо друго. Къде е тя?
- Не съм й бавачка. Откъде да зная?
Луси слушаше изумено как плахата Полска мишка се опълчваше на Злата кралица. Къде се бе дянала онази неуверена жена, с която Луси се бе запознала? Младата жена излезе неохотно иззад дърветата. Темпъл се плесна по бедрата.
- Ето и теб! Бясна съм ти.
- Остави я на мира - наежи се Полската мишка.
Темпъл се приближи към Луси.
- От твоя страна беше адски гадно така да зарежеш Панда, но аз не съм направила нищо и ти нямаше право да зарязваш и мен. Поне за миг помисли ли как ще се почувствам, когато разбера, че си избягала, без да кажеш нито дума? Толкова съм ти бясна, че дори не желая да разговарям с теб!
- Тогава защо си тук? - Бри стисна упорито челюсти.
Темпъл се извъртя към нея.
- Ти не се меси. Това няма нищо общо с теб.
- Това е моята къща, а Луси е моя гостенка. Така че има много общо с мен.
Луси се намеси с неохота.
- Вие двете запознахте ли се? Бри Уест, това е Темпъл Реншо. Темпъл, това е Бри.
- Зная коя е тя - сухо процеди Бри.
Луси я погледна унило.
- Вярваш или не, но Темпъл не е толкова груба, колкото изглежда.
- Да не си посмяла да се извиняваш заради мен! - кипна Темпъл, оглеждайки новата прическа на Луси - благодарение на фризьорските умения на Бри косата й бе подстригана до брадичката, оформена в доста по-приличен стил. - Все още съм ти бясна.
- Разбирам - съгласи се Луси. - И си права. Съжалявам. Трябваше поне да ти оставя бележка.
Темпъл подсмръкна обидено.
- Има защо да съжаляваш. Кога ще се прибереш у дома?
- Няма да се прибере - намеси се Бри твърдо. - Тя остава тук.
- Ти така си мислиш.
Докато ги слушаше как двете спорят за нея, Луси за пръв път от доста време се почувства по-добре. Темпъл се обърна с гръб към Бри. Част от войнствеността й се бе изпарила и веждите й се смръщиха угрижено.
- Какво ти направи той? Разказа ми какво се е случило в онази долнопробна кръчма, в която си отишла, но аз зная, че не ми е казал всичко. - После се извърна към Бри с подчертана любезност. - Би ли била така добра да ни оставиш с Луси да поговорим насаме?
Луси с нежелание сложи край на тяхната караница.
- Престани да й се зъбиш, Темпъл. Тя има пълното право да е тук. Смятах да поговоря с теб, просто не исках заради това да се връщам в къщата.
Не биваше да го казва. Веждите на Темпъл се стрелнаха нагоре в праведен гняв.
- Тогава очевидно нашето приятелство не означава нищо за теб.
- Не е вярно. - Луси постла плажната кърпа под една сянка и седна. Докато вдъхваше приятното ухание на босилека, тя разказа на Темпъл подробности за случилото в „Компасът“. Когато свърши, обгърна коленете си с ръце и ги притисна към гърдите. - Мислех, че съм много корава.
- Не можеш сериозно да се обвиняваш, задето не си могла да сс противопоставиш на онези гангстери - заяви Темпъл.