Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Докато бързаше към изхода на първи терминал с това намерение, той беше заговорен от бодър женски глас:
— Здравейте!
Пърс разпозна Черил Съмърби, застанала зад информационното бюро на Британските авиолинии. Той спря и се върна малко назад.
— Здравейте, как сте? — каза той.
— Скучая. Предпочитам да работя на гишето за заминаващи, особено на терминал три — там е за продължителните полети. Дава повече… възможности. Защо не сте с онази красива шапка?
— Шапка ли? А, онази ловджийската на професор Зап? Много е топло за нея.
— За дълго ли сте тук?
— Не, само за един ден. Тази вечер си заминавам за Ирландия. Утре трябва да се срещна със студентите от лятното училище в Голуей.
Черил въздъхна с копнеж.
— Така бих желала да отида в Западна Ирландия. Там сигурно е много красиво.
— Да, красиво е. Особено в Конемара. Аз съм наел там една селска къща от няколко месеца… Вижте, Черил, много ми е приятно да си говорим, но истината е, че ужасно бързам. Трябва да стигна до центъра на Лондон, преди да затворят книжарниците.
— Коя книга търсите?
— О, това е книга с поезия, една дълга поема, наречена „Царицата на феите“. Трябва да погледна нещо в нея, много е спешно.
— Няма проблем — каза Черил и за голямо учудване на Пърс тя се наведе под бюрото и извади дебело издание на „Царицата на Феите“.
— Бог да ви благослови! — възкликна той. — Това се казва обслужване! Ще пиша до Бритиш Еъруейз да ви повишат.
— Не би трябвало да правя така — каза Черил. — Книгата е моя, за четене в свободните моменти. А не ни е разрешено.
Както бърникаше из джобовете си за листчето с точно посоченото място в книгата, Пърс вдигна изненадан поглед към Черил.
— Книгата е ваша? Аз мислех, че повече ви допадат романите от „Билс енд Муун“. — Той май беше загубил ценното листче. По дяволите!
— По-рано, да — съгласи се Черил. — Но аз надрастнах този тип книги. Те всъщност са боклук, нали? Щом прочетеш една, все едно, че си прочел всичките.
— Така ли? — измънка разсеяно Пърс. Той се опитваше да си спомни посоченото място, което Анджелика бе написала с дребничкия си почерк. Беше стих шестдесет и нещо, като че ли от книга втора, но точно коя песен? Той запрелиства всяка песен от книга втора, а Черил продължаваше да говори.
— Искам да кажа, че те не са истински романи, нали така? Не са романи в истинския смисъл. Те са принизени похотливи версии на сантименталните романи за ухажване и женитба, които започват с „Памела“ на Ричардсън. Нали знаете, реалистична среда и обикновена героиня, с която читателят може да се идентифицира, семпла фабула около търсенето на съпруг, безкрайни тревоги за това, какво може да си позволи едно момиче преди брака — възбуждащо, но напълно морално.
— Мм, ммм — измрънка Пърс разсеяно, както разгръщаше страниците на „Царицата на Феите“ с навлажнени пръсти.
— Романсът на 17-ти век е белетристика преди истинския роман. Той е пълен с приключения и съвпадения, с изненади и чудеса, и има множество герои, които са били изгубени, очаровани или се търсят взаимно, или търсят Светия граал, или нещо такова. Разбира се, много често те са и влюбени.
— А! — възкликна Пърс, попадайки на епизода с беседката на блаженството, защото си спомни, че Анджелика бе споменала пред Морис Зап за двете девойки, които Сър Гуйон вижда да се къпят във фонтана. Очите му се забиха в стих 66 и две думи отскочиха от страницата към него:
— Лили Папс! — извика радостно Пърс. — Има две момичета, не е едно. Лили и Анджелика! Трябва да са близначки. Едната скромна, другата — дръзка. Той се наведе над бюрото и, хванал главата на Черил между двете си длани, заглуши все още продължаващия й монолог със звучна целувка.
— Бог да те благослови, Черил! — каза той пламенно. — За това, че се случи да бъдеш тук точно когато трябва и да имаш точно книгата, която търсех. Днес е велик ден за мен, наистина.
Черил силно се изчерви. Лекото й кривогледство се засили, а дишането й се затрудни. Въпреки тези симптоми на стрес, тя успя да завърши изречението, което беше започнала, преди Пърс да я прекъсне:
29
Paps (б. пр.)