Кнехт го погледна сериозно в очите, кимна, усмихна се леко, но не каза нито дума.

— Добре — продължи Десиньори, — значи, си спомняш. Но какво е това, което си спомняш! Една бегла среща със съученик, мимолетна среща и разочарование; човек продължава пътя си и не мисли вече за това, освен ако след десетилетия другият невежливо му напомни. Не е ли така? Беше ли тази среща нещо повече за тебе?

Десиньори, макар че видимо много се стараеше да се овладее, беше силно развълнуван, изглеждаше, че у него нещо, натрупвано дълги години, търси стихиен разлив.

— Ти избързваш — каза Кнехт много внимателно. — Какво е била тя за мене, ще говорим, когато дойде моят ред и аз ще трябва да изложа равносметката си. Сега ти имаш думата, Плинио. Виждам, че онази среща не е била приятна за тебе. И за мене също. Но сега разказвай по-нататък. Говори, без да се съобразяваш с каквото и да е.

— Ще се опитам — отвърна Плинио. — Разбира се, съвсем не искам да ти правя упреци. И трябва да призная, че тогава ти се отнесе към мене напълно вежливо, дори повече от вежливо. Когато последвах сегашната ти покана да дойда тук във Валдцел, където не бях стъпвал след оня втори ваканционен курс, да, дори и след като бях избран за член на комисията за Касталия, намерението ми бе да споделя с теб тогавашните си преживявания, все едно дали те са приятни, или не за двама ни. А сега да продължа. Явих се за ваканционния курс и бях настанен в дома за гости. Почти всички участници в курса бяха приблизително на моите години, някои дори значително по-възрастни; бяхме най-много двадесет души, предимно касталийци, но или лоши, равнодушни, занемарени играчи на стъклени перли, или начинаещи, на които едва толкова късно им бе хрумнало да се запознаят с тази игра; за мен беше облекчение, че никой от тях не ме познаваше. Макар ръководителят на нашия курс, един от помощниците в архива, да Се стараеше искрено и да бе много приветлив с нас, работата почти още от началото придоби характера на второстепенна безполезна школа, нещо като наказателен курс, чиито случайно довеяни оттук и там участници не се надяват в истинския смисъл на успех, а също и учителите, въпреки че никой не признаваше това. Човек можеше да се пита учудено защо тази шепа хора са се събрали да вършат доброволно нещо, за което не им стига сила, интересът им не е достатъчно голям, за да им внуши търпение и идеята за жертва, и защо един учен се блъска да им преподава и да ги занимава с упражнения, при което сам той едва ли разчита на особен успех? Тогава не знаех, разбрах го много по-късно от опитни хора. Този курс бе за мен явна несполука, но един малко по-различен състав би могъл да подейства възбуждащо и насърчително на всички, даже да ги въодушеви. Често е достатъчно, така ми казаха по-късно, да има двама, които взаимно се разпалват или се познават от по-рано и са близки, за да могат да тласнат всички участници в един такъв курс и преподавателя си към висок подем. Ти си майстор на играта на стъклени перли и навярно това ти е познато. И тъй, ударих на камък, в нашата случайна общност липсваше малката оживяваща клетка, не се стигна до въодушевление, до полет на мисълта, курсът беше и остана само блед повторителен курс за възрастни ученици. Дните си отиваха, разочарованието растеше с всеки от тях. Но нали освен играта на стъклени перли тук още съществуваше Валдцел, за мен място на свети и добре съхранявани спомени, макар в курса работите да не вървяха, то все пак ми оставаше празникът на едно завръщане, свързването с другарите от някога, може би дори нова среща с онзи, за когото бях запазил най-силни спомени и чийто образ за мен повече от всеки друг представляваше цяла Касталия, с тебе, Йозеф. Ако видех неколцина от моите съученици и другари от младостта, ако при разходките си сред красивата, тъй горещо обичана местност отново срещнех добрите духове от младежките си години и ако ти пак пристъпеше към мене, увлечехме се в разговор и както някога в него възникнеше спор най-малкото между двама ни, както между касталийските ми опити и мен самия, тогава нямаше да ми е жал за тази ваканция, тогава щях да се примиря с курса и всичко останало.