![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Бил Питърсън, съдия Джоунс и съдия Джон Дейвид Милър бяха обвинени, че не са прекратили процедурата, за да установят със сигурност въпроса за дееспособността на Рон.
Съдия Джоунс беше допуснал и нарушението да проведе заседание, свързано с решението „Брейди“ след края на процеса! Дори само фактът, че не беше уважил искането на Барни да представи специалист криминолог, който да оспори показанията на щатските експерти, беше достатъчен да бъде отменена всяка присъда.
С хирургическа прецизност съдия Сий излагаше на показ всички грешки в проведения процес и разкриваше каква подигравка със справедливостта е присъдата срещу Рон. За разлика от апелативния съд в Оклахома, който два пъти беше разглеждал случая, съдия Сий смяташе присъдата за несправедлива и се съмняваше във всичко.
В края на становището си той беше добавил нещо необичайно за този жанр — епилог. Беше написал следното:
Докато обмислях решението си по този случай, казах на един приятел, който не е юрист, че според мен фактите и законът ми повеляват да осигуря право на нов съдебен процес на един човек, който е обвинен и осъден на смърт.
— Убиец ли е този човек? — попита моят приятел.
Отговорих му просто:
— Няма как да знаем със сигурност, докато не се проведе справедлив съдебен процес.
Господ да ни е на помощ, ако в тази велика страна започнем да обръщаме глави настрана, докато екзекутират хора, които не са получили справедлив процес.
В този случай едва успяхме да предотвратим това.
В знак на добра воля съдия Сий изпрати копие от становището си на Барни Уорд с бележка, че съжалява, но не е имал друг избор. Барни никога повече нямаше да му проговори.
Макар че Вики Хилдебранд, Гейл Суърд и Джим Пейн бяха горди от работата си, все пак изпитваха известни опасения, защото трябваше да я представят пред обществото. В Оклахома не ставаш много популярен, когато осигуриш право на нов процес на човек, осъден на смърт. Бяха посветили една година от живота си на делото на Рон и въпреки че бяха сигурни в себе си, не искаха никой да подлага на критика съдия Сий и неговите помощници.
Заглавието на първа страница във вечерния вестник на Ейда от 27 септември 1995 г. гласеше: „Прокуратурата ще се бори срещу насрочването на нов процес“. От едната страна имаше гимназиална снимка на Рон Уилямсън, а от другата — на Бил Питьрсън. Статията започваше така:
Разгневеният Бил Питърсън заяви, че „няма нищо против“ да се яви дори пред Върховния съд на САЩ, ако се наложи, за да отхвърли неотдавнашното решение на един федерален съдия да се насрочи нов съдебен процес срещу Роналд Кийт Уилямсън, осъден за убийство в окръжния съд на Понтоток.
За щастие, поне на Питърсън нямаше да му се наложи да ходи лично до Вашингтон, за да се разправя. Той заявяваше, че лично щатският прокурор го е уверил, че ще се заеме „незабавно“ обжалване пред Десети федерален апелативен съд в Денвър. Следваше цитат:
Аз съм зашеметен, потресен, ядосан, объркан и още много други подобни неща. След като този случай е преминал през толкова много обжалвания и е станал обект на такова съсредоточено внимание, без никой да се усъмни в присъдата, изведнъж да се появи такова съдийско мнение — в това просто няма никакъв смисъл.
Питърсън беше пропуснал да каже, а репортерът беше пропуснал да посочи, че всички смъртни присъди минават по определения ред и рано или късно стигат до федералния съд, където съдиите са задължени да изкажат някакво мнение, каквото и да е то.
Но Питърсън беше набрал скорост. Продължаваше така:
Това дело е разглеждано от Върховния съд на САЩ два пъти. И в двата случая съдът потвърди присъдата и отхвърли искането за повторен процес.
Не беше точно така. Върховният съд на САЩ никога не беше разглеждал в подробности делото на Рон; стандартното отхвърляне на иска за повторен процес и връщането му в Оклахома в никакъв случай не означаваше, че Върховният съд е потвърдил присъдата.
Питърсън беше запазил най-опашатата си лъжа за накрая. В бележка под линия към становището си Франк Сий беше споменал книгата на Робърт Майър „Сънищата на Ейда“ и беше изброил присъдите, основани на самопризнания за сънища, които бяха произнесени в една и съща съдебна зала. Питърсън се беше разтревожил от споменаването на книгата и беше заявил, очевидно съвсем искрено:
Просто не е вярно, че някой от тези тримата — Уилямсън, Фонтънот или Уорд — е бил осъден на базата на самопризнания за сънувани деяния.