Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Куин седна, без да каже дума, а Ви се приближи зад гърба му, постави тежката верига около врата му и затегна хлабавия край. Медальонът се спусна малко под нивото на ключиците му.
— Маха се само ако умреш или те уволнят. — Ви потупа Куин по рамото. — Между другото, ако те уволнят, според стария закон това значи гилотина. Така си взимаме веригата обратно. Ако умреш от естествена смърт, просто счупваме една от брънките, защото не е добре да оскверняваме мъртво тяло. Сега да преминем към татуировката.
Куин понечи да съблече тениската си.
— Винаги съм искал татуировка.
— Няма нужда да се събличаш. — Докато Ви отваряше кутията си с принадлежности и извади пистолета за татуировки, Куин дръпна ръкава си нагоре до рамото. — Не, не ми е нужна и ръката ти.
Куин се намръщи, а Вишъс извади чифт черни латексови ръкавици. Отвори върху леглото малко черно бурканче и друго — червено, а после още един по-голям съд с прозрачно вещество в него.
— Обърни се с лице към мен. — Братът взе парче бял плат и стерилизиран комплект, а Куин се завъртя и сложи ръце на коленете си. — Погледни нагоре.
На лицето му, помисли си Джон, докато Ви почистваше лявата му скула.
Куин не трепна дори когато бръмчащата игла се приближи към него.
Джон се опита да види какво изобразяваше мастилото върху лицето му, но не успя. Странно, че беше използвано червено. Беше чувал, че черният цвят е единственият допустим.
Мили… боже, възкликна наум Джон, когато Вишъс се отдръпна.
Една-единствена червена сълза с черни очертания.
Рот обясни:
— Символизира готовността ти да пролееш кръвта си за Джон. Също така дава ясно да се разбере каква е длъжността ти. Ако Джон умре, ще бъде запълнена с черно мастило, за да се знае, че си служил достойно на някого. Не се ли справиш със задълженията си, ще бъде зачертана с голям кръст, за да бъде демонстриран позорът ти пред расата.
Куин стана и отиде до огледалото.
— Харесва ми.
— Добре — каза Ви сухо, когато се приближи, за да нанесе някакъв прозрачен мехлем върху мастилото.
— Можеш ли да ми направиш още една?
Ви хвърли поглед към Рот и сви рамене.
— Каква я искаш?
Куин посочи към тила си.
— Искам да изпишеш 18 август 2008 година на Древния език ето тук. И нека да не е малка.
Днешната дата, помисли си Джон.
Ви кимна.
— Добре. Мога да го направя. Но ще трябва да бъде в черно. Червеното мастило е само за специални случаи.
— Да. Добре. — Куин се върна до леглото и седна с кръстосани крака на ръба на матрака. Наведе глава и изложи на показ тила си. — Изпиши числата с думи, моля.
— Искаш я голяма?
— Да.
Ви се засмя.
— Допадаш ми, честна дума. Повдигни веригата нагоре и ме остави да си свърша работата.
Приключиха относително бързо. Воят на пистолета за мастило беше непостоянен като мотор на кола, забързваше се и после се укротяваше. Ви добави красив овал около надписа, така че татуировката заприлича на луксозна значка.
Този път Джон стоеше зад Ви и наблюдаваше целия процес. Трите реда текст изглеждаха прекрасно и като се имаше предвид колко беше дълъг вратът на Куин и колко къса носеше косата си, винаги щяха да са на показ.
Джон също искаше татуировка. Но каква ли трябваше да бъде тя?
— Готов си — заяви Ви и обърса мястото с допреди малко бялото, а сега покрито с петна парче плат.
— Благодаря — каза Куин, докато Ви нанасяше от същия мехлем като преди малко. Прясното мастило изпъкваше върху златистата кожа. — Много благодаря.
— Още не си я видял. Може тук отзад да съм написал «малоумник».
— Не. Никога не бих се усъмнил в теб. — Куин се ухили.
Вишъс се усмихна леко, а суровото му татуирано лице излъчваше одобрение.
— Ти не си страхливец. Страхливците биват прецакани. Стабилните получават заслуженото.
Ви и Куин удариха дланите си една в друга, после Ви събра нещата си и излезе, а Куин отиде в банята, за да види творението му с помощта на малко огледалце.
— Прекрасна е — изписа Джон зад гърба му. — Наистина прекрасна.
— Точно това исках — промърмори Куин, докато гледаше мастилото, покрило цялата задна част на врата му.
Когато двамата се върнаха в спалнята, Рот бръкна в задния си джоб, извади ключове за кола и ги подаде на Куин.
— За мерцедеса са. Когато ходиш някъде с Джон, го взимай, докато ти осигурим друга кола. Брониран е и е по-бърз от всичко друго на четири колела.