Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Може ли да го заведа в «Зироу Сам»?
— Той не е затворник.
Джон тропна с крак и изписа:
— А също така не съм госпожичка.
Рот избухна в смях.
— Не съм казвал, че си. Джон, дай му паролата за всички врати и за тунела.
— Ами занятията? — попита Куин. — Когато започнат да се провеждат отново, трябва ли да присъствам с Джон, въпреки че съм изхвърлен?
Рот спря до вратата.
— Ще преминем моста, когато стигнем до него. Бъдещето до голяма степен е неясно. Както винаги.
След напускането на краля Джон се замисли за Блей. Наистина трябваше да е заедно с тях във всичко това.
— Бих искал да отида в «Зироу Сам» — изписа.
— Защо? Мислиш, че това ще накара Блей да излезе ли? — Куин отиде при куфарчето и зареди и второто оръжие. Пълнителят тихо се плъзна на мястото си и щракна.
— Трябва да ми кажеш какво става. Веднага.
Куин надяна кобурите и пъхна пистолетите под двете си мишници. Изглеждаше… могъщ. Смъртоносно силен. С късо подстриганата си тъмна коса, с пиърсинга на ухото и татуировката под синьото си око, ако Джон не го познаваше, би се заклел, че изглежда като брат.
— Какво е станало межди теб и Блей?
— Отрязах го, при това по жесток начин.
— Мили боже… Защо?
— Бях на път да вляза в затвора за убийство, нали помниш? Притесненията му за мен го разяждаха. Щеше да съсипе живота си. По-добре да ме мрази, отколкото да е сам до края на живота си.
— Без да се обиждаш, но наистина ли значиш толкова много за него?
Разноцветните очи на Куин се заковаха в тези на Джон.
— Да. И не задавай никакви въпроси на тази тема.
Джон умееше да разпознае границата, когато я видеше. Образно казано, току-що се беше натъкнал на бетонна стена с бодлива тел над нея.
— Все пак искам да отида в «Зироу Сам» и също така искам да му дам възможност да се срещне с нас.
Куин измъкна тънко яке от сака си и беше видно, че се опитваше да се овладее, докато го обличаше. Когато се обърна, характерната тарикатска усмивка се беше върнала на лицето му.
— Вашите желания са заповед за мен, принце мой.
— Не ме наричай така.
На излизане Джон написа съобщение на Блей с надеждата, че той в крайна сметка ще се появи. Може би, ако бъдеше достатъчно тормозен, щеше да се предаде.
— Как да те наричам? — попита Куин и се втурна да отвори вратата с театрален жест. — Би ли предпочел «монсеньор»?
— Ще престанеш ли?
— Какво ще кажеш за доброто старо «господарю»? — Джон хвърли убийствен поглед през рамо и Куин повдигна рамене. — Добре, тогава ще използвам «глупако». Сърди се на себе си, дадох ти право на избор.
31.
Имаше две неща, обичани от глимерата повече от всичко друго — хубаво парти и хубаво погребение.
С убийството на родителите на Леш те щяха да получат и двете.
Фюри седеше пред компютъра в офиса на тренировъчния център, а главоболието се беше загнездило зад лявата му очна ябълка. Имаше чувството, че Магьосника използва шило за лед върху очния му нерв.
Всъщност е бургия, приятел, поправи го Магьосника.
Да, помисли си Фюри. Разбира се, че е това.
Сарказъм ли долавям, попита Магьосника. Добре. Ти реши да бъдеш наркозависим и разочарование за братята. Сега, когато го постигна, започна да се държиш нагло. Може би трябва да проведеш семинар за останалите. Десетте стъпки на Фюри, син на Агъни, към успешното ви превръщане в пълни неудачници.
Да поставя ли аз началото? Да започнем с основното: раждаш се.
Фюри опря лакти от двете страни на лаптопа и потърка слепоочията си в опит да остане здраво стъпил на земята в реалността, вместо да се озове в покрития с кости свят на Магьосника.
Екранът на компютъра примигна и той се втренчи в него, замислен за всички глупости, изпращани до официалния имейл на Братството. Онези от глимерата просто не схващаха ситуацията. В съобщението, изпратено до тях, той беше докладвал за нападенията и беше призовал аристокрацията да напуснат Колдуел и да потърсят убежище в обезопасените си къщи. Беше внимателен с използваните думи, за да не всява паника, но явно никак не ги беше стреснал.
Всеки бе помислил, че убийствата на техния лийдайър и неговата шелан ще бъдат единствените.
Боже, Обществото на лесърите беше причинило толкова много смърт през последните две нощи… и ако се съдеше по реакцията на глимерата, щеше да има и още. Скоро.