Ковачница на мрак

— И всичко е уредено? Изненадана съм. Нима Майка Тъма вече иска за най-близките си следовници — синовете и дъщерите й — единството и честта на Велик дом? Какво ли ще си помислят благородниците за това? Родословия ще се кръстосат — и всичко заради един култ на преклонение.

Думите й го объркаха. Вече беше ясно, че Сукул е много по-голяма от него.

— Мисля, че да, всичко е уредено.

Очите й отново се взряха в него, напрегнати както преди. Тя изпи половината от чашата си и я протегна да й я напълнят.

— Орфантал, наистина ли вече сме приятели?

Той кимна.

— Тогава чуй добре съвета ми. След няколко дни ще пристигнеш в Карканас и ще те предадат под опеката на тези, които живеят в Цитаделата. Ще има учители и ще усетиш, че те теглят в една или друга посока, а дори тези, на чиито грижи ще те предадат, ще са заети със своите си работи и интереси. Възможно е, Орфантал, животът ти да се окаже самотен там.

Той се вгледа в нея. Нямаше ли всички да се съберат и да го посрещнат с радост, както правеше майка му? А Аномандър Рейк? А Андарист и Силхас Руин?

— Потърси лейди Хиш Тула — тя е там сега. Преди да тръгнеш утре заранта, ще пратя слуга с писмо, което ще й напиша. Трябва да й го предадеш лично.

— Добре. Но ти не си заложница. Ти си гостенка… Защо си гостенка в крепост Тула?

Сукул направи кисела физиономия.

— Сестра ми има известна репутация в двора и майка ми се притесни, че ще тръгна по същия крив път. Постара се да го предотврати. Използва едно старо приятелство, създадено на бойното поле… добре де, майка ми помоли и лейди Хиш прие. Аз съм под тяхната опека, възпитават ме над ранга ми и съм под закрилата на Хиш Тула, която също е познавала своенравния живот, но се е отдръпнала от този крив път. — Отпи глътка вино и се усмихна. — О, скъпи, как те обърках. Е, чуй още само това: не само на кръвта може да бъде предан човек. Два духа, гледащи в една посока, могат да надмогнат всяко разделение. Запомни това, Орфантал, защото тази нощ помежду ни се кове такова приятелство.