Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
Но беше трудно да я защитава с усърдието, което би желала, след като Франсис не правеше нищо, за да защити сама себе си.
И дори Маргарет, която обикновено не губеше лесно дар слово, трудно можеше да измисли какво да й каже. Подозираше, че е леко наивна в определено отношение, но някак си не можеше да си представи строго облечената, доста сдържана млада жена в ролята на „една от онези“. Единствените познания на Маргарет за подобни жени бяха от плаката със снимка в столовата на Денис Тимс със строгия надпис: „Венерическите болести - тихият убиец“; както и от уестърните, които бе гледала с братята си и в които всички жени седяха заедно в дъното на някой бар. Дали и Франсис беше носила рокли с тесни корсажи и прекалено много руж на лицето си, за да подмамва мъжете? Дали ги беше канила горе, за да си разтвори краката и да им позволи да правят каквото си поискат с нея? Тези мисли измъчваха Маргарет, придаваха друг нюанс на всеки разговор с Франсис, независимо от добрината и любезността, която момичето й бе показало досега. Осъзнаваше го и се срамуваше от това. Подозираше, че и Франсис го усеща.
- Е, аз пък смятам, че е отвратително. Честно казано, ако родителите ми знаеха, че пътувам с такива личности, изобщо нямаше да ме пуснат да се кача на борда. - Момичето пред нея изпъна рамене и потръпна престорено силно.
Маргарет се взираше в рецептите за яйчен прах в тетрадката си, в разсеяните драскулки.
- Човек почва да се чуди - обади се друго момиче до нея.
Маргарет набута тетрадката си в кошницата, стана и излезе от стаята.
Скъпа Дийна,
Не мога да ти опиша колко е забавно на борда - доста изненадващо, предвид обстоятелствата. Оказах се участник в конкурса „Кралица на „Виктория ", титла, която се присъжда на онази от булките, която е доказала, че е по-добра от останалите във всички женски занимания. Би било хубаво да мога да покажа на Иън, че мога да бъда ценна за него и кариерата му. Досега съм спечелила точки за уменията си в занаятите, шева, музиката (пях ,,Шенандоа“ - публиката много хареса изпълнението ми) и направо няма да повярваш, конкурса за най-хубави крака! Бях със зеления си бански костюм и сатенените обувки в същия цвят. Надявам се, че няма да си против, че ги взех. Ти толкова рядко ги носеше, а ми се струва глупаво да ги пазиш „за специални случаи", след като в Мелбърн има толкова ограничен светски живот след заминаването на Съюзническите сили.
Как си ти? В писмото си мама ме информира, че вече не си пишеш с онзи мил младеж от Уейвърли. Тя не споменава точно какво е станало - трудно ми е да си представя, че някой може да бъде толкова жесток, че да зареже така едно момиче. Освен ако не си е намерил друга, предполагам.
Мъжете са такава загадка, нали? Благодаря на бога, че Иън е предан и всеотдаен.
Трябва да вървя, скъпа сестричке. Съобщават по уредбата, че е време за къпане, и аз копнея да поплувам. Ще изпратя писмото от следващото пристанище, в което акостираме, и непременно ще ти разкажа за всичките си приключения там!
Твоя любяща сестра, Ейвис
Това бе първият път, в който на булките разрешаваха къпане в океана и предвид недостига на вода в последните дни, малко бяха онези, които не се възползваха максимално. Когато Ейвис довърши писмото си и тръгна към предната част на палубата, видя стотици жени, вече потопени в бистрата вода, пищящи и плуващи около спасителните лодки, докато свободните моряци и офицери се бяха надвесили над перилата, пушеха и ги наблюдаваха.
Още не личеше по нищо, че носи бебе. Ейвис се огледа с известна гордост - коремът й бе все така плосък, но в гърдите й имаше доста привлекателна пълнота. Нямаше да е някой от онези разплути китове като Маргарет, които пуфтяха и се потяха в ъглите с гротескно подути глезени като на слон. Тя щеше да се постарае да остане стройна и привлекателна до края. Когато коремът й порасне много, щеше да се оттегли в дома си, да се погрижи за красивата детска стая, без да се показва пред хората, преди да се появи бебето. Така постъпваха дамите.
Сега, когато вече не й се гадеше, беше сигурна, че бременността ще й се отрази чудесно: благодарение на постоянното излагане на слънце кожата й блестеше, а в русите й коси имаше нови светли кичури. Привличаше вниманието където и да отидеше. Беше се питала дали сега, когато състоянието й бе публично известно, не е редно да се прикрива повече, дали не е разумно да бъде по-скромна. Ейвис свали лятната си рокля и се поизпъна малко, за да е сигурна, че ще бъде видяна в най-добрата си светлина, преди да се излегне изящно на палубата, за да се пече на слънце. Ако не се брои онази нещастна история с Франсис - какъв обрат само! и предвид постоянното увеличаване на точките й в съревнованието за кралица на „Виктория“, тя смяташе, че пътуването можеше да се отчете като успех.