Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— Точно така. От няколко месеца го издирвам.
— Ясно. — Скиталецът докосна с ръка огромния си дървен кръст. — Кой всъщност е този човек?
Амбър се подвоуми, сетне сви рамене.
— Казва се Джек Сторм и е член на имперската гвардия. Този, който му е объркал живота, ще си има сериозни неприятности.
— Сторм ли каза? — повдигна учудено вежди Свети Колин. — С руса коса и уморени сини очи? Некрасиво, но честно лице?
— Точно той! Познаваш ли го?
Свещеникът се облегна назад.
— И още как. — Сетне включи интеркома. — Всичко е наред, Лени. Кажи на пилота, че има разрешението ми да излети.
Амбър го погледна учудено.
— Какво?
Колин повдигна рамене.
— Да не мислиш, скъпа моя, че ще те взема с мен, без да зная защо искаш да идеш там? Тази стара кожа, която нося, неведнъж или два пъти е била мишена. В интерес на истината, тъкмо твоят Джек я спаси последния път.
— Искаш да кажеш, че се готвеше да ме изриташ оттук? — надигна се ядосано Амбър.
— Естествено, ако ме бе излъгала или пък ми бе казала нещо, което не одобрявам. Щях обаче да ти позволя да задържиш расото. Все пак аз съм християнски свещеник. — Той я подкани с ръка. — Настани се, ако обичаш. Малко ще ни раздруса при излитането.
Амбър седна тъкмо когато по пода преминаха първите вибрации. Имаше неспокоен вид и преподобният изглежда го забеляза, защото пъхна ръка в джоба на расото си и извади отвътре малка лепенка.
— Сложи я зад ухото. Това е трискополамин. Върши чудеса при излитане.
Тя последва съвета му.
Скиталецът се облегна назад. Под тъмносиньото му расо се подаваше пилотски комбинезон.
— Не мога да разбера как са могли да отвлекат Джек. Той е почти непобедим в бойния си костюм.
— Не го е носел. Сега е в куфара, който влача.
— Ясно — Колин притвори очи, потънал в размисъл. — Смяташ ли, че е разумно да отнасяш подобно нещо чак на Лазертаун?
Амбър се засмя.
— Предположих, че Джек може да се нуждае от него, докато убеждава онези типове да му прекъснат договора.
— И сигурно имаш право — отвърна й с усмивка свещеникът. — Пък и аз ще помогна с това-онова.
Разговорът им бе прекъснат, когато корабът премина в спирален полет и тягата ги притисна в креслата. Амбър още мислеше за последните думи на Свети Колин. Успее ли да предаде костюма на Джек, на Лазертаун ще настъпи суматоха!
Докато се връщаха обратно през тунелите, Джек избягваше да поглежда към Сташ.
— Нещо си начумерен, друже — подметна колегата му.
— Да, защото покрай теб изкараха и мен виновен.
— Така е, но виж. Скоро ще си натъпчем джобовете с мангизи, и то не само от мъкнене из тези тунели. Ще продаваме на другите сънища и привилегии.
— Не търгувам с подобни неща.
— Нито пък аз, друже, при обикновени обстоятелства. Гледай сега, дръж се за мен и всичко ще бъде наред. До една година ще си откупиш договора.
— Не зная дали трябва да се държа за теб, „друже“, но виждам, че ти старателно си се залепил за мен. Питам се, защо ли?
Сташ спря и отметна черната коса от лицето си.
— Виж сега. Трудно е да се обясни, наистина. Може би защото двамата с теб имаме общи черти.
Джек изсумтя и закрачи към лагера. Имаше достатъчно време да се преоблече и да отиде на смяна, преди да са го глобили.
— Почакай малко — подтичваше зад него Сташ. — Виж, ние не сме миньори като останалите. Ние сме заварчици. Може в момента да съм го загазил, но не смятам така лесно да се предавам.
— Нито пък аз — поклати глава Джек. — Но грешиш, Сташ ние с теб не си приличаме.
— Не ме познаваш добре, друже, и затова говориш така. Но потърпи още малко и ще видиш, че нещата ще се оправят. Още в края на тази седмица двамата с теб ще можем да си вземем момичета и пиячка и ще оцениш колко го бива добрия стар Сташ да организира подобни веселби.
Джек ускори крачка, но Сташ не изоставаше от него. Очевидно нямаше да се отърве лесно от своя другар. Какво пък, нали е войник. Свикнал е да се бори.
Влязоха в помещението и Джек си облече работните дрехи. Една от малките транспортни коли беше спряла на релсите. Джек провери програмата й. Смяната бе тръгнала без нея, вероятно бяха сметнали, че днес няма да им е нужна. Запали я и тъкмо преди да потегли, чу отзад Сташ да го вика. Досадният му партньор се затича, скочи в последния момент, озова се на платформата и се настани на задната седалка. Джек държеше радиоприемника си изключен, за да не слуша досадния му брътвеж. Напоследък все по-трудно го понасяше.