Престол и щурм
- Автор: Бардуго Лей
- Серия: Гриша #2
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престол и щурм». Краткое содержание книги:
Нова гръмотевица разцепи въздуха.
Гришаните взеха пушките на загиналите и се скупчиха около мен край вратата.
– Е, напред тогава – казах. Обърнах се и поставих ръце върху резбованите дръжки. Усетих глухите удари от телата на ничевие, които се хвърляха с всичка сила срещу вратата. Раната ми изгарящо пулсираше.
Кимнах на Зоя. Резето се превъртя.
Разтворих широко двете крила на вратата и изкрещях: „Сега!“.
Давид запрати ръчната граната в здрача пред нас; Зоя замахна и я издигна високо със силата си на Вихротворец.
– Залегнете! – кресна Давид.
Всички се притиснахме към стените със стиснати очи, прикрили главите си с ръце в очакване на експлозията. Взривът разтърси каменния под, а ослепителното му сияние проникна като червена ивица през стиснатите ми клепачи.
После побягнахме. Ничевие се бяха пръснали, стъписани от светлинната и взривната вълна, но само секунди по-късно отново стесниха кръга около нас.
– Бягайте! – изкрещях. Вдигнах ръце и посипах наоколо огнени водопади, които разкъсаха виолетовото небе и започнаха да посичат ничевие, а Мал откри огън по тях. Гриша се втурнаха през горския тунел.
Призовах цялата мощ на елена, всичката сила на морския бич и умението, на което ме беше научила Багра. Събрах светлината в себе си, после я пръснах наоколо в изпепеляващи арки, които оставяха светли дири през армията на сенките.
Но те бяха безчет. Какво ли е коствало на Тъмнейший да вдигне на крак тези пълчища? Те прииждаха срещу нас, а телата им се завихряха и променяха формата си подобно на лъскави рояци от бръмбари. Хищно протегнати напред ръце, оголени зъби; изтикаха Гриша извън тунела на дърветата; черни криле разсичаха въздуха; разкривените дупки на раззинатите им пасти зееха готови да разкъсват.
После въздухът сякаш оживя от тропота на стрелбата. От дърветата извираха войници, които стреляха в движение. Бойният вик, който цепеше въздуха, накара косъмчетата по ръцете ми да настръхнат. Санкта Алина.
Те се нахвърлиха срещу ничевие с оголени мечове и саби и взеха да посичат изчадията с невиждана ярост. Някои бяха облечени като земеделци, други носеха опърпани униформи на Първа армия, но всичките имаха татуиран един и същи знак: моето лъчисто слънце, изписано с мастило върху бузите им.
Само двама от тях не бяха белязани. Толя и Тамар предвождаха атаката с диви погледи, оголени остриета и моето име на уста.
ГЛАВА 23
ВОИНИТЕ НА СЛЪНЦЕТО се врязаха в редиците на ордата от сенки, посичаха и пронизваха всичко по пътя си, принуждавайки ничевие да отстъпят, докато стрелците ги обсипваха с огън от всички страни. Но въпреки неудържимата си ярост, всички те бяха човешки същества – плът и стомана срещу оживелите сенки. Един по един ничевие започнаха да ги повалят.
– Бягайте към параклиса! – провикна се Тамар.
Параклиса ли? Мигар се канеше да се опълчи с религиозни химни срещу Тъмнейший?
– Там ще сме като в капан – извика Сергей, тичайки към мен.
– Ние и така вече сме в капан – отвърна Мал, преметна пушката на рамо и хвана ръката ми. – Да вървим!
Колебаех се какво да правя, но и без това вече нямахме никакъв избор.
– Давид! – провикнах се. – Втората бомба!
Той я хвърли към ничевие. Заметна диво, без посока, добре че беше Зоя да помага.
Гмурнахме се в гората, воините на слънцето вървяха след нас и ни пазеха гърба. Взривът се усети сред дърветата като талаз от бяла светлина.
В параклиса лампите бяха запалени, а вратата – широко разтворена. Нахлухме вътре; екотът на стъпките ни откънтя по пътеката и рикошира в емайлирания син купол.
– Къде отиваме?! – изкрещя панически Сергей.
Отвън вече се чуваше стържещото, цвъртящо жужене. Толя затръшна вратата на параклиса и спусна тежката напречна греда. Воините на слънцето заеха позиции край прозорците с насочени пушки.
Тамар се прехвърли през редицата от пейки и префуча покрай мен по пътеката.
– Идвай!
Гледах я объркана – къде по-нататък можехме да отидем? Тя се стрелна покрай олтара и се вкопчи в единия от позлатените краища на триптиха. Зяпнах, когато повреденото от влагата крило се отвори и разкри тъмната паст на таен проход. Сигурно от тук бяха дошли воините на слънцето. Явно това беше обяснението и за бягството на Аппарат от Великия дворец.
– Накъде води? – попита Давид.
– Има ли значение? – сряза го Зоя.
Постройката цяла се разтресе, когато силен трясък на гръмотевица разцепи въздуха. Вратата на параклиса се пръсна на парчета. Толя отхвръкна назад. Вътре нахлу мрак.