Престол и щурм

После един от ничевие си проби път, избегна светлинния лъч, метна се върху чинията и промени ъгъла ù. Мал се нахвърли срещу чудовището, кълцайки и разсичайки със сабята си сенчестото му тяло. Група гришани се опитаха да блокират силните му крака, но то успя да се изплъзне. После ничевие ни връхлетяха от всички страни.

Видях как едно от изчадията се прокрадна покрай светлината и се хвърли право зад чинията. Огледалният диск се килна напред. Светлината загуби силата си, после взе да примигва.

– Надя! – изпищях. Двамата с Дураста успяха да отскочат от чинията в последния момент. Тя се повали на една страна с оглушителен трясък и шум  от счупено стъкло. Ничевие подновиха щурма си.

Изпращах във въздуха една след друга светлинни дъги.

– Съберете се в залата! – извиках. – Заключете вратите!

Гришаните побягнаха, но не бяха достатъчно бързи. Чух вик, после пред погледа ми се мерна лицето на Фьодор. Едно от чудовищата го вдигна във въздуха и го запрати през ръба на покрива. Спуснах наоколо купол защитна светлина, но ничевие продължаваха да настъпват. Само да ни бяха оставили двете чинии. Само да имахме още малко време.

Мал внезапно се озова зад мен с пушка в ръка.

– Не върви на добре – каза. – Трябва да се махаме от тук.

Кимнах и двамата заотстъпвахме към стълбището, докато небето причерняваше от гърчещи се силуети. Кракът ми се спъна в нещо и аз загубих равновесие.

Сергей седеше сгърчен зад купола. Държеше Мари в ръце – тялото ù беше разпрано от гърлото до пъпа.

– Никой не оцеля – хълцаше, а сълзите се стичаха по страните му. – Никой не оцеля. – Клатушкаше се напред-назад, притиснал Мари към себе си. Не можех да понеса гледката на изкорменото ù тяло. Глупавичката Мари с прекрасните кестеняви къдри, която постоянно се кискаше на нещо.

Ничевие вече се бяха покатерили на покрива и напредваха към нас като черна вълна.

– Мал, вдигни го! – извиках и разсякох множеството от сенки, които напираха насреща.

Мал сграбчи Сергей и го откъсна от Мари. Той се дърпаше и съпротивляваше, но двамата успяхме някак да го натикаме вътре и залостихме вратата зад нас. После се заспускахме по стълбите, като ту го носехме, ту го влачехме след себе си. Щом стигнахме втората поредица стъпала, чухме как над нас вратата на покрива с трясък се отваря. Изпратих посичащ лъч светлина с надеждата да поразя нещо друго, а не стълбището, след това продължихме тичешком към последните стъпала.

Влетяхме в куполната зала и вратите се затръшнаха след нас. Гришаните вътре бързо ги залостиха отново. Разнесоха се глухи удари. Ничевие се опитваха да проникнат вътре.

– Алина! – изкрещя Мал.