![Храмът на боговете [calibre 2.58.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/7/hramt-na-bogovete-calibre-2-58-0-download.jpg)
Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:
- Сигурно струва някоя и друга пара - вметна Еди.
- Деветдесет милиона долара - каза пилотът.
- Да съм те молил за брошура? - сопна се Чейс и мъжът замлъкна, уплашен.
Нина забеляза движение през един от илюминаторите.
- Мамка му, ще ни видят! - Жената залегна и дръпна ръкава на Еди, за да стори същото. - Къде можем да се скачим?
- Зад мостика - неохотно отговори пилотът - или на кила.
- Давай през горния вход - нареди Чейс и натисна оръжието си зад ухото мъжа. Онзи послушно поведе машината нагоре.
- Сигурен ли си? - попита го Нина.
- Ще ни е много по-лесно да скочим долу, отколкото да се катерим нагоре. Ще трябва да се движим бързо.
Минаха покрай илюминаторите на голямата подводница и се насочиха към мястото за скачване. Зоната в задната част на луксозната машина приличаше на палуба; навярно когато съдът беше на повърхността, пътниците му можеха да се наслаждават на слънцето от там, но под водата служеше като площадка за кацане. Ярки светлини очертаваха кръгъл отвор.
- Можеш ли да се скачиш? - попита пилота Еди.
- Да, всичко е... автоматично.
- Добре. Къде ще се озовем вътре и колко души ще ни чакат там?
- В машинното отделение. Не знам колко души ще има - обикновено са трима-четирима.
- Навярно сега ще са повече - добави Нина. - Ще дойдат да те поздравят, че си ни убил.
- Няма да се радват дълго - мрачно констатира Еди. - Давай, прикачи това чудо.
Пилотът насочи подводницата към целта, целият беше плувнал в пот. На монитора пред него се появи графика на люка, а напътстващи линии му показваха как да заеме оптимална позиция. След няколко секунди упътващите знаци светнаха в зелено, мъжът натисна един бутон и компютърът пое управлението. Подводницата започна да се снижава. Разнесе се дрънчене на метал в метал, двигателите се изключиха, а на екрана започна да пресвятква текст, който съобщаваше, че миниподводницата се е скачила успешно.
- Това ли е всичко, което трябва да се направи? - попита Еди. Пилотът кимна. - Усмихни се тогава. - Англичанинът стовари приклада на автомата в главата на мъжа и онзи изпадна в безсъзнание. - Извади адски голям късмет, че не те убих.
- Сега какво? - попита Нина. Двамата се насочиха към люка. - Не ми се иска да се втурнем презглава, без да знаем какво ни чака.
- Не ни се налага да го правим - отвърна Чейс. - Ще чакаме те да дойдат при нас.
* * *
Долу, в камерата за скачване, двама мъже от екипажа наблюдаваха как механикът отключи люка, отдръпна се, за да не бъде намокрен от последните остатъци вода, и погледна нагоре в отвора. Люкът на другата подводница вече беше отворен.
Никой обаче не идваше от там.
Секундите минаваха.
- Къде е той? - попита единият от мъжете и се приближи, за да види какво става. В кабината на „Мако“ беше тъмно.
- Не знам - отвърна механикът. Провикна се: - Мориц? - не последва никакъв отговор. Мъжът погледна притеснено колегите си и опита отново: - Мориц! Какъв е проблемът?
- Вие - провикна се Еди, изскочи от мрака и стреля с автомата.
Първият пироноподобен куршум уцели механика в главата, премина през нея и излезе през едното му ухо. Мъжът, който стоеше до него, успя единствено да потрепне, преди вторият остър шип да го прониже в гърдите и да разкъса сърцето му. Двата трупа се свлякоха на палубата.
Третият им колега се опита да избяга. Зад него Чейс скочи през люка и тупна на пода. Последва нов изстрел, петнайсет-сантиметровата стомана перфорира гърба на мъжа и се удари в отсрещната стена.
Имаше само един изход от помещението. Еди прекрачи мъртвите тела и отвори люка, който го отведе до стръмни метални стълби. Те слизаха надолу към машинното отделение. Още двама членове на екипажа се намираха в него. Когато го видяха, единият се опули насреща му, изненадан, а другият се втурна към вратата. Англичанинът се прицели и стреля. Откатът при стрелба с пирони беше различен от този при обикновените куршуми. Първият изстрел на Чейс се вряза в редица акумулатори точно зад мишената му, но той бързо се коригира и следващият му изстрел намери целта си - заби се във врата на мъжа.
Насочи автомата към другия механик... онзи се беше втурнал към пулта за управление. Еди стреля, но мъжът вече беше стоварил дланта си върху бутона за алармата - това се оказа последното нещо, което онзи стори в живота си, преди пиронът да пробие черепа му. Зазвучаха сирени, засвяткаха червени светлини.