Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

Еди се отдалечи на безопасно разстояние и се прицели.

-      Нина, залегни! - Изчака я да се прикрие зад акумулаторите и стреля.

Куршумите му пробиха тръбопроводите на генератора. Една от помпите отказа, от нея със съскане заструи газ. Останалата част от машинарията се разтърси здраво за няколко секунди, след което изскърца и спря. Засветиха предупредителни свет­лини.

Нина колебливо вдигна глава.

-      Какво направи?

-      Счупих единия кислороден генератор. Има резервен, но разполагам с достатъчно патрони, за да скапя и него. Звънни им по телефона и им обясни ситуацията. Също така им разясни, че ако се опитат да си пробият път до тук, сме сложили експлозиви на цялата подводница и ще я взривим.

-      Така ли?

-      Не, но те не знаят това!

Еди намери кутия с инструменти и извади от нея железен лост, а съпругата му отиде до интеркома и вдигна слушалката.

-      Ало, здрасти - каза тя в нея. - Говори Нина Уайлд. Харалд Глас, предполагам, че ме познавате, тъй като се опитвате да ме убиете през последната седмица. Само искам да ви съ­общя, че повредихме единия от кислородните ви генератори и ще сторим същото с другия, ако не ни се обадите до, хм... трийсет секунди?

Чейс използва железния лост, за да залости люка и каза на Уайлд:

-      Не беше зле. Аз лично бих му казал да се предаде на мига, но виждам, че заплашването ти е силна черта.

-      Всички в АСН са съгласни с това. - Еди се отдръпна назад, за да покрие люка. Нина чакаше някакъв отговор. Секундите минаваха. - Дали ще се обади?

Чейс се ухили.

-      Може да сме го хванали, докато ака. Дори и милионерите серат.

-      Очарователна мисъл - отвърна Нина и въздъхна отвра­тена.

Интеркомът продължаваше да мълчи. Еди погледна здра­вия кислороден генератор. Тъй като заплахата беше отправена, може би трябваше да я изпълни...

Нещо изщрака в слушалката.

-      Доктор Уайлд. Тук е Харалд Глас.

Нина пусна апаратурата на високоговорител, за да може и съпругът ѝ да чува разговора.

-      Нека изясним нещата - започна тя. - Ако се опитате да проникнете при нас, ще повредим и другия кислороден генера­тор, както и двигателите, и акумулаторите. Ще сте заклещен тук долу. Ясна ли съм?

-      Чувам ви добре. - Гласът на датчанина беше плътен, пре­мерен и спокоен дори при тези заплахи. - Какво искате от мен?

-      Като за начало да спреш с опитите си да убиеш жена ми - намеси се Еди. - След което, ако все още се разбираме така добре, може един „Астън Мартин“. И пони.

-      Непочтителен сте, господин Чейс, точно както чух.

-      Явно сте доста добре информиран за нас - вметна Нина.

Глае не отговори на последното, вместо това каза:

-      Предполагам, че желаете да се срещнем лично.

-      Аха, точно така - отговори Еди. - Смъкни си задника тук долу... и бъди сам.

Последва кратко колебание.

-      Опасявам се, че това не е възможно. Но... ще ви изпратя представител, който да ви доведе при мен. Заложник, ако така ви се нрави повече. - Чу се звук, който подсказа, че Глас закри микрофона с дланта си. Нина предположи, че този така наречен „заложник“ не е особено доволен от новото си назначение. - Скоро ще бъде при вас. Сам, както пожелахте.